Дерек Ланди - Мрачни дни

Мар залитна и изпусна контрола, Валкирия изправи рамене и замахна към бюрото в коридора. То изхвърча, заби се в краката на Мар, тя се преметна през него и рухна на пода.

Валкирия дръпна най-горното чекмедже на бюрото, грабна ключовете и хукна към килиите. Пусна първо Гастли, който изхвръкна навън и се хвърли срещу Мар, която се беше изправила и атакуваше Валкирия в гръб.

— Затворници бягат! — изрева детективката.

Валкирия отключи следващата врата и Танит се измъкна точно на време, за да види как Секачите се втурват към тях иззад ъгъла на коридора.

— Освободи Флетчър — каза Танит в ухото на Валкирия, — после върнете Скълдъгъри.

И се хвърли срещу Секачите.

Валкирия отключи последната килия и измъкна Флетчър за яката.

— Спрете ги! — пищеше Мар. Секачите вече бяха свалили Гастли и Танит на земята и заключваха ръцете им на гърба с белезници.

— Кабинетът на Гилд — прошепна Валкирия на Флетчър. Той кимна и затвори очи, насилвайки се да се успокои и да си представи мястото, където трябваше да се телепортират.

В следващия миг се озоваха пред вратата на кабинета на Върховния маг. Валкирия влезе без колебание. Кабинетът беше пуст. Рафтовете се огъваха под тежки томове и магически предмети, а бюрото — по всичко личеше — беше изработено от масивно злато. Точно до него имаше малък шкаф. Черепът на Скълдъгъри се мъдреше на една от лавиците му.

Сенките се надигнаха от ръката на момичето, усукаха се около юмрука й, тя замахна, разби стъклото на шкафа и сграбчи черепа. Почувства ръката на Флетчър на рамото си и примигна. В следващия миг вече стояха един до друг сред безкрайните рафтове с книги в библиотеката на Чайна.

Флетчър се взря в нея.

— Как си?

— Не се тревожи за мен — отвърна Валкирия. Чувстваше как лицето й гори там, където я беше удряла Давина Мар. — Трябва да стигнем до фермата Аранмор.

— Ще отваряме портала, а? — попита угрижено Флетчър. — Само ти, аз и Чайна? Кой ще влезе с теб в измерението на Безликите?

— Никой. Ще отида сама.

— Не — момчето поклати глава. — Твърде опасно е.

— Нямаме време за губене! — кресна Валкирия, гневът я заля внезапно. — Трябва да се справим, преди да са ни намерили, заловили и пратили в затвора! Това е единствената ми възможност да върна Скълдъгъри!

— Нашата единствена възможност — поправи я Флетчър.

— Да. Да, така е, аз… Виж, Флетчър, Чайна трябва да остане с теб във фермата. Трябва да е сигурна, че ще можеш да отвориш отново портала, за да можем аз и Скълдъгъри да се върнем. Така че влизам да го търся сама. Край на дебатите.

Флетчър я загледа, стиснал зъби.

— Добре — отсече и пое между рафтовете.

Валкирия не познаваше никого от магьосниците, насядали наоколо и потънали в четене, а и никой от тях не вдигна очи от страницата, в която беше потънал. Библиотеката беше неутрална територия, където личното пространство и неприкосновеността бяха приоритет.

Чайна Сороуз ги чакаше, облечена в черни панталони и лека синя блуза. Както обикновено, неестествената й красота превръщаше и най-простичките дрехи във великолепна одежда. Около лявата й китка се виеше нежна верижка. Косата й, черна като смъртен грях, обрамчваше лицето й, а очите й, бледосини като очите на мъртвия й брат, се взираха във Валкирия и Флетчър, докато двамата бързаха към нея.

Валкирия се противопостави на чувствата, които веднага се надигнаха у нея само при вида на Чайна. Това не беше по силите на Флетчър обаче.

— Обичам те — прошепна той на магьосницата, но никой не му обърна внимание.

— Планът не сработи — каза бързо Валкирия. — Всъщност дори влоши нещата. Гастли и Танит са в ареста, агентите на Убежището идват да арестуват и теб.

Чайна въздъхна.

— Значи се налага да спасим Скълдъгъри веднага, както разбирам. При положение, че пълната мощ на Убежището ни диша във врата.

— Точно така. Съжалявам, за което.

Чайна сви рамене.

— Ти правиш живота много интересен, Валкирия. Само ми дай минутка да се разправя с двама досадни доносници.

Валкирия надникна зад гърба й. От края на най-близката редица рафтове приближаваха непознати мъж и жена с белезници в ръце.

Чайна докосна ръцете си над китките и две светещи татуировки изплуваха върху кожата й. Магьосницата разтвори широко ръце, от нея се отдели стена от синя светлина и се стовари върху двамата агенти, помитайки ги на секундата. Бяха в безсъзнание още преди телата им да спрат да се премятат по пода.

Възрастна магьосница надникна от най-близката пътека между рафтовете с книги и се намръщи.