Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Една тъмна, безлунна нощ, докато се подготвяше за поредния урок, Уолфгар съзря пламъка на лагерен огън далеч в равнината. Варваринът гледаше като омагьосан как на хоризонта припламват нови и нови светлинки и се зачуди дали не бяха хората от неговото племе.

Погълнат от трепкащите пламъчета, младежът дори не чу безшумните стъпки на Дризт. Зорките очи на елфа бяха забелязали раздвижването в далечния лагер много преди светлинките на хоризонта да привлекат вниманието на Уолфгар.

— Твоят народ оцеля — рече той, за да успокои младия мъж.

— Откъде знаеш? — попита Уолфгар, стреснат от внезапната поява на учителя си.

Дризт застана до него и се загледа в тундрата.

— Те понесоха големи загуби в Битката при Брин Шандер — най-сетне рече той. — А и лютата зима бе тежка за жените и децата, останали без мъже, които да ловуват. Тръгнаха на изток, по дирите на северния елен и по пътя се присъединиха към други племена, дано така станат по-силни. Хората все още използват имената на племената, към които принадлежаха преди битката, ала в действителност сега има само две — Племето на Лоса и Мечото племе.

Дризт помълча малко.

— Ти принадлежеше към Племето на Лоса, нали? — запита той най-сетне и Уолфгар кимна. — Те се справиха добре и сега са господари на равнината. Много години трябва да минат преди народът на тундрата да си възвърне загубената сила, ала младите воини вече възмъжават.

Огромно облекчение се разля по тялото на Уолфгар. Той се боеше, че Битката при Брин Шандер е покосила твърде много воини, за да може народът на тундрата да се възстанови. Зимата по тези места бе сурова и жестока и младият варварин с болка си мислеше, че внезапната загуба на толкова мъже (някои племена бяха изгубили всички) е обрекла оцелелите, на бавна смърт.

— Знаеш много неща за моя народ — отбеляза Уолфгар.

— Не един и два пъти съм ги наблюдавал — отвърна Дризт и се зачуди какво ли си мислеше младежът, — за да науча как живеят и оцеляват в тази негостоприемна земя.

Уолфгар тихичко се засмя и поклати глава, дълбоко впечатлен от искреното уважение, което звучеше в гласа на Дризт всеки път, когато елфът говореше за неговия народ. Познаваше Дризт До’Урден едва от две седмици, ала вече разбираше нрава му достатъчно добре, за да е сигурен, че следващите му думи са повече от предположение:

— Обзалагам се, че си ловувал в нощния мрак и си оставял месото така, че хората да го намират на другия ден. А те са били твърде гладни, за да се запитат кой ли може да е неизвестният им благодетел.

Дризт не отговори, дори не го погледна, ала Уолфгар знаеше, че е прав.

— Знаеш ли какво е станало с Хийфстааг? — попита варваринът след малко. — Той бе крал на моето племе. Белязан бе в многобройни битки, а славата на името му се носеше из цялата Долина на мразовития вятър.

Елфът прекрасно помнеше едноокия крал. Самото споменаване на името караше рамото му да изтръпва от тъпа болка — там го бе ранила тежката брадва на огромния варварин.

— Жив е — отвърна Дризт, опитвайки се да прикрие презрението си. — Сега той властва над целия Север. А вече няма никой, чиято кръв е достатъчно чиста, за да му се опълчи и да го възпре.

— Той е могъщ крал! — рече Уолфгар, без да забележи неприязънта в гласа на елфа.

— Той е свиреп воин — поправи го Дризт.

Лавандуловите му очи се впиха в Уолфгар и неочакваният гняв в тях слиса варварина. В тези виолетови кладенци той видя отразен невероятния характер на елфа, те блестяха с вътрешна сила, чиято чистота и наситеност биха накарали и най-благородния крал да му завиди.

— Превърна се в мъж в дома на едно джудже със забележителен характер! — скара му се Дризт. — Нима не си научил нищо от него!

Смаян, Уолфгар не знаеше какво да каже.

Елфът реши, че е настъпил моментът да научи варварина на нещо по-важно дори и от умението да се бие, да му изложи принципите си и да прецени дали наистина от обучението му щеше да има някаква полза.

— Кралят — обясни той, — е човек със силен характер и убеждения. Човек, който сам дава пример за добро и зло на поданиците си и наистина милее за тях. Не някой звяр, който управлява, само защото е най-силният. Мисля, че би трябвало да можеш да направиш разликата.

Дризт забеляза как по лицето на младежа се изписа смущение и разбра, че годините, прекарани сред джуджета, бяха разклатили из основи онова, което животът сред варварите бе насадил в сърцето му. Надяваше се, че вярата, която Бруенор имаше в съвестта и принципите на Уолфгар, щеше да се оправдае — и той, както и джуджето преди пет години, бе искрено впечатлен от обещаващия, интелигентен младеж и разбра, че наистина го е грижа за бъдещето на варварина. Елфът рязко се обърна и се отдалечи — искаше да остави ученика си сам да намери отговор на въпросите, които си задаваше.