Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Все още можеше да се бие, но новата рана неминуемо щеше да го забави.

— Уолфгар! — изпищя Кати-Бри, когато чу болезнения му стон.

— Изчезвай от там, момче! — изкрещя Бруенор.

Нямаше нужда някой да казва на Уолфгар, че бягството е единственият му шанс да се спаси. Той се хвърли към стената и се претърколи покрай хидрата. Две от главите й проследиха движението му и се спуснаха към него с намерението да го разкъсат на парчета.

С мълниеносна бързина Уолфгар се изправи на крака и без да спира дори за миг, разтроши челюстта на една от главите с добре премерен удар на магическия си чук. Кати-Бри, която с тревога следеше отчаяното бягство на Уолфгар, простреля окото на другата глава.

Хидрата нададе яростен рев и рязко се обърна. На пода вече се търкаляха четири безжизнени глави.

Отстъпвайки назад, Уолфгар успя да види какво има зад паравана.

— Още една врата! — извика той на своите приятели.

Хидрата се опита да настигне изплъзващата се жертва, ала Кати-Бри светкавично изпрати още една стрела в тялото й. Иззад паравана се разнесе трясък от строшено дърво, после метален звън. Зад Уолфгар се бе спуснала нова решетка, отдалечавайки го още повече от двамата му приятели.

Ентрери замахна със сабята си в опасна близост до врата на Дризт, като в същото време се опита да му нанесе нисък удар с изумрудената кама. Това бе дързък ход и ако убиецът не владееше оръжията си до съвършенство, Дризт със сигурност щеше да намери пролука в защитата му и да го прониже в сърцето. Ала сега елфът трябваше да вложи всичките си умения, за да успее да отбие сабята на палача и да пресрещне удара на изумрудената кама.

Ентрери опита същата тактика още няколко пъти, но Дризт всеки път отклоняваше оръжията му. Когато убиецът най-накрая бе принуден да отстъпи назад, Дризт все още бе невредим, с изключение на една съвсем дребна драскотина на рамото.

— Аз пролях първата кръв! — злорадо рече Ентрери и прокара пръст по острието на сабята си, за да покаже на Дризт ръждивочервеното петно.

— По-важно е кой ще пролее последната — спокойно отвърна елфът и се нахвърли върху него.

Ятаганите връхлитаха палача от най-невероятни ъгли. Единият одраска рамото му, другият се опита да го прониже между ребрата.

Ентрери, също както Дризт, отбиваше ударите на противника си със съвършена точност.

— Добре ли си, момче? — извика Бруенор.

В този миг до ушите му достигна звън на оръжие и той с облекчение разбра, че Дризт все още е жив.

— Нищо ми няма — отвърна Уолфгар, докато оглеждаше стаята, в която се бе озовал.

За разлика от предишните две, тук имаше маса и няколко стола, където някой (явно съвсем наскоро) бе играл комар. Уолфгар вече бе напълно сигурен, че е попаднал под някаква сграда, най-вероятно под къщата на Пук и неговите крадци.

— Пътят ми назад е отрязан — провикна се той към приятелите си. — Открийте Дризт и се върнете на улицата. Все ще измисля начин да ви намеря!

— Няма да те изоставя! — отсече Кати-Бри.

— Но аз ще го направя! — твърдо рече младежът.

В очите на Кати-Бри лумна гневен пламък.

— Помогни му! — примоли се тя на Бруенор, ала погледът в неговите очи бе не по-малко суров.

— Нищо няма да постигнете, ако останете тук — обясни Уолфгар. — Не мога да се върна, дори и ако по някакво чудо успея да вдигна тази решетка и да надвия хидрата. Върви, обич моя, и вярвай, че много скоро ще се срещнем отново!

— Послушай го — обади се и Бруенор. — Сърцето ти нашепва да останеш, ала така няма да му помогнеш. Имай вяра в него.

Кати-Бри се облегна на решетката и мазнината, с която бяха покрити пречките, се смеси с кръвта от косата й. Далеч пред нея се разнесе пукот на строшено дърво — Уолфгар бе разбил още една врата, ала в ушите на младата жена звукът отекна като тътен на чук, забиващ кол в собственото й сърце. Бруенор нежно я хвана за раменете.

— Да вървим — прошепна той. — Елфът е жив и сигурно има нужда от помощ. Имай вяра в Уолфгар.

Кати-Бри с мъка се откъсна от решетката и заедно с Бруенор се върна в тунела, по който бяха дошли.

Дризт продължи да напада, като нито за миг не отделяше очи от лицето на убиеца. Благодарение на онова, което Кати-Бри му бе казала и на мисълта за Риджис, който бе единствената причина да се впуснат в това приключение, той успя да надвие силната си омраза към Ентрери. Сега палачът не бе нищо повече от поредната пречка по пътя им към Риджис. Дризт се биеше напълно хладнокръвно, сякаш не се бе вкопчил в битка на живот и смърт в клоаките на далечен южен град, а се упражняваше с някой от учителите си в Мензоберанзан.