Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Забелязали са — отвърна Уолфгар.

После тръгна към една от дъските, прехвърлени между двата кораба и рече:

— Да вървим. Ще видиш, че ще го приемат.

Само че Дризт не беше толкова сигурен. Прекрасно си спомняше други случаи, когато хора, чийто живот току-що бе спасил, се нахвърляха върху него в мига, в който видеха цвета на кожата му.

Ала това бе цената, която трябваше да плати за избора си да напусне своя народ и да дойде на повърхността.

Дризт стисна рамото на Уолфгар и решително тръгна към „Морски дух“. Докато отиваха към своя кораб, Дризт се обърна към младия варварин и му смигна, после окачи ятаганите на кръста си и се изправи очи в очи с моряците.

— Нека най-сетне се запознаят с истинския Дризт До’Урден — меко прошепна зад него Уолфгар, давайки на приятеля си цялата сила, от която той се нуждаеше.

Когато Бруенор я откри, Кати-Бри плуваше зад останките от пиратския кораб. Ала Пиночет дори не я видя — далеч оттам екипажът на единствения от съдовете му, който бе оцелял (големия артилерийски кораб с катапулта) бе успял да потуши пламъците на борда си, но вместо да нападне „Морски дух“, беше вдигнал платна и бягаше с цялата бързина, на която бе способен.

— Вече си мислех, че си ме забравил — рече Кати-Бри, когато видя лодката да се приближава към нея.

— Трябваше да останеш до мен — засмя се джуджето.

— Пламъците не бягат от мен, така, както явно се плашат от теб — в гласа на момичето се долавяха любопитни нотки.

Бруенор сви рамене.

— Така е още от Залите. Трябва да е заради доспехите на предците ми.

Кати-Бри се залови за ръба на лодката и се накани да се качи вътре, но в този миг съзря ятагана, закачен на гърба на Бруенор и внезапно осъзна истината.

— Оръжието на елфа е у теб! — възкликна тя, припомняйки си разказа на Дризт за битката му с един огнен демон, когато силата на магическия ятаган го бе спасила от сигурна смърт. — Именно то е отблъснало пламъците!

— Хубаво оръжие — рече Бруенор, хвърляйки поглед към дръжката на ятагана, която се показваше над рамото му. — Елфът трябва да му измисли подобаващо име.

— Лодката няма да издържи трима души — намеси се Пиночет.

— Плувай тогава! — сопна се Бруенор и го изгледа яростно.

Лицето на гордия пират се изкриви в яростна гримаса и той заплашително се надигна.

Бруенор разбра, че този път бе отишъл твърде далеч. Преди Пиночет да успее да се изправи напълно, Бруенор го удари в гърдите с чело и го запрати зад борда, после светкавично изтегли Кати-Бри в лодката.

— Вземи го на прицел с лъка си, момиче — рече той достатъчно силно, за да може Пиночет, който тъкмо се показваше над водата, да го чуе.

После му хвърли края на едно въже и добави:

— Ако се опита да избяга — убий го!

Кати-Бри постави една сребърна стрела в тетивата на Таулмарил и се прицели в главата на Пиночет, макар в действителност да нямаше никакво намерение да убива безпомощния човек.

— Наричат лъка ми Изпитващия сърцата — предупреди го тя. — Добре ще направиш, ако не се опитваш да хитруваш.

Гордият пират хвана въжето и заплува.

— На този кораб няма да стъпи кракът на никой Елф на мрака! — изръмжа един от моряците на Дюдермонт, когато Дризт понечи да се върне на „Морски дух“.

В следващия миг върху тила му се стовари нечия тежка ръка и човекът бързо отстъпи назад, за да направи път на своя капитан. Дюдермонт внимателно се вгледа в лицата на моряците си, които не откъсваха поглед от Мрачния елф, с когото бяха делили кораба през последните няколко седмици.

— Какво ще правите с него? — осмели се да попита един от моряците.

— Имаме хора зад борда — рече Дюдермонт, сякаш не бе чул въпроса. — Извадете ги от водата, а после оковете пиратите.

Вместо да изпълнят заповедите му обаче, моряците останаха по местата си, напълно погълнати от драмата, която се разиграваше пред тях.

— И махнете дъските, които свързват двата кораба! — изрева Дюдермонт.

После се обърна към Дризт и Уолфгар, които стояха само на няколко крачки от една от дъските.

— Да идем в моята каюта — каза той спокойно. — Трябва да поговорим.

Без да кажат нищо, Дризт и Уолфгар го последваха, съпроводени от любопитните, боязливи и тук-таме гневни погледи на екипажа.

На палубата на „Морски дух“ стояха няколко моряци и се взираха на юг. Дюдермонт спря за миг и също се вгледа натам. Много скоро разбра, че вниманието на хората му не бе привлечено от горящия флагмански кораб на Пиночет, а от една малка лодка, която бързо се приближаваше към тях.