Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Кочияшът на огнената колесница, която се спусна от облаците — обясни един от моряците.

— Той стори това! — възкликна друг и посочи останките от кораба на Пиночет, който се бе килнал на една страна и много скоро щеше да потъне. — И прогони третия им кораб!

— Значи е наш приятел! — отвърна Дюдермонт.

— И наш — обади се Дризт и отново привлече вниманието на всички към себе си.

Дори Уолфгар го погледна любопитно. Вярно, че и той бе чул някой да призовава Морадин, но не смееше дори да се надява, че онзи, който им се притичваше на помощ, наистина бе Бруенор Бойният чук.

— Червенобрадо джудже, ако съм отгатнал правилно — продължи Дризт. — Заедно с една млада жена.

Уолфгар не можеше да повярва на ушите си.

— Бруенор? — едва успя да прошепне той. — Кати-Бри?

Дризт сви рамене:

— Така мисля.

— Много скоро ще разберем дали си прав — каза Дюдермонт.

После нареди на хората си да му доведат непознатите, веднага щом малката лодка достигне „Морски дух“, и се отдалечи заедно с Дризт и Уолфгар. Знаеше, че с елфа на палубата моряците му няма да могат да се съсредоточат в работата си, а макар битката да бе приключила, все още им оставаше да свършат още много неща.

— Какво смяташ да правиш с нас? — започна Уолфгар в мига, в който Дюдермонт затвори вратата на каютата зад себе си. — Ние се бихме на ваша…

Дюдермонт се усмихна спокойно и прекъсна гневната тирада на младежа:

— Така е — съгласи се той. — Ще ми се само всеки път, когато плавах на юг, да имах на борда си войни като вас. Тогава пиратите щяха да се разбягват още щом зърнат „Морски дух“ да се задава на хоризонта!

Уолфгар се поуспокои и изостави защитната позиция, която бе заел.

— Не исках да ви навредя с тази измама — мрачно рече Дризт. — А и единственото, което скрих, бе външния ми вид. Всичко друго е вярно — отивам на юг, за да спася свой приятел, изпаднал в беда.

Дюдермонт кимна, но преди да успее да отговори, на вратата се почука и един от моряците му надникна вътре.

— С ваше позволение — започна той.

— Какво има? — попита Дюдермонт.

— Знаеш, че сме готови да те последваме навсякъде, капитане — заекна мъжът. — Ама решихме, че трябва да знаеш какво мислим за елфа.

Дюдермонт изпитателно се вгледа в моряка, после погледът му се спря върху Дризт. Винаги се бе гордял със своите моряци; повечето от мъжете бяха заедно вече дълги години, ала сега Дюдермонт усети, че се тревожи — как ли щяха да издържат това изпитание хората му?

— Казвай — подкани той човека, все още убеден, че екипажът му няма да го разочарова.

— Ами — започна морякът, — той е Елф на мрака, а всички знаем какво означава това.

Той замълча за миг, сякаш искаше добре да претегли онова, което се канеше да изрече. Дризт затаи дъх в очакване на жестоките думи — неведнъж беше преживявал същото мъчително унижение.

— Ама тези двамата, те ни спасиха кожите и никой не може да го отрече! Без тях бяхме загубени, така си е! — избъбри морякът на един дъх.

— Значи искате да останат на кораба? — попита Дюдермонт и по лицето му се разля усмивка — хората му и този път (за пореден път) излязоха с чест от трудното положение.

— Иска ли питане! — сърдечно отвърна морякът. — Всички, до последния човек! И се гордеем, че са между нас!

В този миг още един моряк, онзи, който се бе нахвърлил върху Дризт, провря глава през вратата.

— Бях уплашен, затова се държах така — извини се той на Дризт.

Завладян от силни чувства, елфът за миг изгуби гласа си и едва успя да кимне в знак, че му прощава.

— Значи ще се видим на палубата после — каза вторият моряк и си тръгна.

— Просто решихме, че трябва да знаеш, капитане — довърши първият моряк и също изчезна.

— Прекрасен екипаж са те — отбеляза Дюдермонт, когато вратата се затвори зад гърба на моряка.

— А какво мислиш ти? — попита Уолфгар.

— Аз съдя за хората — и за елфите — по делата, а не по външния им вид — заяви Дюдермонт. — И като си говорим за външен вид, ще направиш добре, ако не си слагаш повече тази маска, Дризт До’Урден. Много по-красив си без нея!

— Не са много онези, които ще се съгласят с теб — отвърна Дризт.

— Тук, на борда на „Морски дух“ всички ще се съгласят с мен! — заяви капитанът. — Вярно е, че победихме, но трябва да свършим още много неща. Подозирам, че силата ти ще бъде повече от добре дошла на носа на кораба, могъщи варварино. Трябва да се откачим от онзи кораб и да се махнем оттук, преди третият съд да се е върнал с още от своите приятелчета.