Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Знаеш ли кой съм аз? — заплашително изръмжа пиратът, доволен, че най-сетне има пред себе си разумен човек, а не свирепото джудже.

— Ти си пират — спокойно отвърна Дюдермонт.

Пиночет наклони глава и внимателно се вгледа в него. По устните му плъзна лукава усмивка.

— Навярно си чувал за Пиночет?

Дюдермонт вече подозираше — и се боеше — че бе разпознал прословутия пират, още когато го видя да прекрачва прага на каютата. Разбира се, капитанът на „Морски дух“ беше чувал за Пиночет… всички търговци, които плаваха в Саблено море, бяха чували за Пиночет.

— Настоявам незабавно да бъда освободен заедно с хората си! — яростно изфуча пиратът.

— Всяко нещо с времето си — отвърна Дюдермонт.

Четиримата приятели, които не знаеха, че тук пиратите бяха фактор, с който останалите моряци щат, не щат, трябва да се съобразяват, с изумление зяпнаха Дюдермонт.

— Предупреждавам те, че твоите действия могат да ти навлекат сериозни неприятности! — продължи Пиночет, възползвайки се от внезапното преимущество, което беше спечелил. — Не съм човек, който прощава лесно, както не са и моите съюзници!

Дризт, чийто народ непрекъснато изкривяваше повелите на справедливостта така, че да паснат на собствените им интереси, особено, когато ставаше въпрос за някой, заемащ важно положение, бързо разбра затрудненото положение, в което Дюдермонт бе изпаднал.

— Пусни го да си върви — каза той на Дюдермонт и светкавично извади магическите си ятагани. — Пусни го да си върви и му дай оръжие. Аз също не прощавам лесно.

Виждайки ужаса в очите на пирата, Бруенор побърза да се присъедини към приятеля си:

— Ами да, капитане, пусни туй псе да си върви! Оставих главата на раменете му, само защото исках да ти донеса жив подарък. Ама ако не го щеш… — при тези думи Бруенор откачи брадвата от кръста си и небрежно я размаха.

Уолфгар също не остана назад:

— С голи ръце и горе на наблюдателницата! — провикна се той и така напрегна мускулите си, че на околните им се стори, че те всеки момент ще се пръснат. — Пиратът и аз! Нека един от нас познае победата! И нека онзи, който загуби, полети към смъртта си върху дъските на палубата!

Пиночет погледна тримата освирепели воини. После, с почти умолително изражение на лицето, се обърна към Дюдермонт.

— Ах! — засмя се Кати-Бри, която също имаше какво да каже. — Та вие изпускате цялата веселба! Какво толкова забавно виждате в това един от вас да разкъса пирата на парчета? Дайте му малката лодка и го пуснете да си върви.

Внезапно веселото й лице придоби заплашително изражение.

— Дайте му лодката — повтори тя, — и нека видим дали ще успее да избяга от сребърните ми стрели!

— Много добре, капитан Пиночет — започна Дюдермонт, мъчейки се да сподави смеха си. — Ни най-малко не желая да предизвиквам гнева на пиратите. Свободен сте и може да идете, където пожелаете.

Пиночет рязко се обърна и впи очи в лицето на Дюдермонт.

— Или пък — спокойно продължи капитанът на „Морски дух“, — може да решите да останете в трюма на моя кораб заедно с екипажа си, под моята лична опека, докато не хвърлим котва.

— Не можеш да обуздаеш собствените си моряци? — изплю се Пиночет.

— Те не са част от моя екипаж — отвърна Дюдермонт. — И ако тези четиримата решат да те убият, боя се, че едва ли бих успял да ги възпра.

— Моят народ не е свикнал да подарява живота на враговете си! — обади се Дризт с толкова смразяващ глас, че дори най-близките му приятели усетиха как по гърба им плъзват ледени тръпки. — Ала аз имам нужда от теб, капитан Дюдермонт, и от твоя кораб. Ще пожаля живота на пирата, ако обещаеш да спазиш твоята част от уговорката ни.

Със същата бързина, с която ги бе извадил, Дризт прибра ятаганите в ножниците им.

— Е, капитан Пиночет? — попита Дюдермонт и махна на двама от моряците си да придружат пиратския капитан до трюма.

Докато се отдалечаваше, Пиночет хвърли последен злобен поглед към Дризт.

— Ако посмееш отново да навлезеш в тези води… — заплашително започна той, но преди да успее да довърши, Бруенор го срита с всичка сила.

— Дръж си устата затворена, подло псе — изрева джуджето, — ако не искаш да ти отрежа езика още сега!

Без да каже и дума, Пиночет излезе, воден от моряците на Дюдермонт.

По-късно същия ден, докато моряците продължаваха да поправят пострадалия „Морски дух“, четиримата приятели се оттеглиха в каютата на Дризт и Уолфгар, за да чуят разказа на Бруенор за онова, което беше преживял в Митрал Хол. Времето минаваше, слънцето се скри и на небето заблещукаха звезди, а джуджето все така продължаваше да им разказва за богатствата, които беше видяло, за свещените места, на които се бе натъкнало в древното царство на своите деди, за многобройните битки с дуергарските патрули и най-вече за последното, отчаяно бягство през огромните подземни работилници.