Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Що се отнася до теб, елфе — обърна се Дюдермонт към Дризт и по устните му плъзна лукава усмивка, — мисля, че никой не би могъл да се справи по-добре с опазването на цял кораб пленници!

Дризт свали маската от главата си и я мушна в раницата си.

— Цветът на кожата ми си има и своите предимства — съгласи се той и разтърси снежнобелите си къдрици.

После се обърна към Уолфгар, но преди двамата приятели да успеят да направят и една крачка, вратата на каютата се отвори с трясък.

— Прекрасно оръжие, елфе! — рече Бруенор Бойният чук, застанал насред локва морска вода, и подхвърли магическия ятаган на Дризт. — Трябва му име, мен ако питаш. Оръжие кат’ туй има нужда от подобаващо име. Чудесна работа ще свърши на някой готвач, дето се е заел да заколи прасе!

— Или на някое джудже, което е тръгнало на лов за дракони — отбеляза Дризт, докато благоговейно поемаше оръжието от ръцете на приятеля си.

Мисълта му отлетя към мига, когато за първи път съзря ятагана да лежи в съкровищницата на мъртвия дракон. После го прибра в ножницата, в която допреди миг бе държал предишното си оръжие, а него мушна при Сиянието — макар да бе съвсем обикновен, старият му ятаган щеше да бъде достоен другар на магическото оръжие.

Бруенор направи крачка към елфа и здраво стисна ръката му.

— Когато видях очите ти да се взират в мен от стената на пропастта — тихо започна той, опитвайки се да преглътне буцата, която бе заседнала на гърлото му и заплашваше да го задави, — тогава разбрах, че с останалите ми приятели всичко ще бъде наред!

— Ала не всичко е наред — отвърна Дризт. — Риджис се намира в смъртна опасност.

Бруенор му намигна.

— Ще го спасим, елфе! Не се е родил още смрадливият убиец, дето ще довърши Къркорещия корем току-така!

И като стисна още веднъж ръката на приятеля си, Бруенор се обърна към Уолфгар, момчето, което се бе превърнало в мъж пред очите му Уолфгар се опита да каже нещо, ала и в неговото гърло бе заседнала буца, която го давеше. За разлика от Дризт, младежът изобщо не подозираше, че Бруенор може да е още жив и сега гледката на скъпия му учител, джуджето, което бе станало негов втори баща, завърнал се като по чудо от онзи свят, му дойде прекалено много. Той сграбчи Бруенор за раменете, точно когато джуджето се канеше да каже нещо, и го вдигна във въздуха, притискайки го в мечешка прегръдка.

Бруенор трябваше да вложи всичките си сили, за да разхлаби хватката на приятеля си, та да може да си поеме дъх.

— Ако беше стиснал и дракона така — закашля се той, — нямаше да трябва да го яздя чак до дъното на оназ’ пропаст!

В този миг през вратата влезе Кати-Бри. Червеникавите й къдрици бяха прилепнали по врата и раменете й, от тялото й се стичаше вода. След нея, унизен и подгизнал до кости, вървеше Пиночет.

Очите на момичето се спряха най-напред върху Дризт, а в погледа й се четеше чувство, много по-дълбоко от обикновено приятелство.

— Добра среща — прошепна тя. — Сърцето ми се радва, че най-сетне те виждам отново, Дризт До’Урден. Мислите ми не се отделяха от теб нито за миг.

Дризт се усмихна в отговор, после отвърна поглед.

— Някак си знаех, че ще се присъединиш към нас, преди приключението да е свършило — отвърна той. — Добра среща, наистина, и добре дошла между нас.

Кати-Бри отмести поглед и очите й се спряха върху Уолфгар. На два пъти се бе оказвала разделена от него и на два пъти, когато отново се срещаха, тя разбираше колко силна бе любовта й към този мъж.

Уолфгар също я видя. Капчици солена вода блещукаха по лицето й, но дори те бледнееха пред искрящата й усмивка. Без да откъсва очи от нея, младежът внимателно помогна на Бруенор да стъпи на краката си.

В този момент единствено смущението, присъщо на младите влюбени, ги възпря да не се хвърлят в прегръдките си още там, пред очите на Дризт и Бруенор.

— Капитан Дюдермонт — рече Дризт, — позволи ми да ти представя Бруенор Бойния чук и Кати-Бри, двама скъпи приятели и безценни съюзници.

— Носим ти и подарък — подсмихна се Бруенор. — Нали нямаме пари да си платим пътуването.

И като сграбчи Пиночет за ръкава, джуджето го накара да застане в средата на каютата:

— Капитанът на кораба, дето го изгорих, тъй ми се чини.

— Добре дошли, Бруенор и Кати-Бри — отвърна Дюдермонт. — Уверявам ви, че онова, което сторихте днес, е повече от достатъчно, за да ме накара сам да ви помоля да пътувате на борда на моя кораб.

После Дюдермонт застана пред Пиночет и се вгледа в него, досещайки се, че това не ще да е обикновен разбойник.