Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Уолфгар с лекота успя да избегне удара му, после го стисна за китката с една ръка, а с другата го сграбчи през кръста. Без да забавя устрема му, исполинът само леко промени посоката и като вдигна тялото на нападателя си високо във въздуха, го прехвърли през отсрещните перила на „Морски дух“. Двама от другарите на пирата, които също се бяха насочили към невъоръжения варварин, бързо промениха решението си и се заеха да си търсят друг, по-добре въоръжен, но не така опасен противник.

В този миг магическият чук се завърна в ръката на Уолфгар. Сега бе негов ред да напада.

Трима от моряците на Дюдермонт паднаха посечени, докато се опитваха да се доберат до корсарския кораб, и пиратите се втурнаха към палубата на „Морски дух“.

Дризт До’Урден им препречи пътя. Стиснал двата ятагана, той скочи върху широката дъска, която свързваше двата кораба, а Сиянието гневно искреше в ръката му.

Пиратите, виждайки само един-единствен не особено едър противник да препречва пътя им, решиха, че вече никой не може да ги спре да се доберат до палубата на „Морски дух“.

Устремът им бе рязко прекъснат, когато първите трима се строполиха на земята, впили пръсти в прерязаните си гърла и кореми.

Дюдермонт и кормчията, които се бяха втурнали, за да помогнат на Дризт, се заковаха на местата си, поразени от бързината и сръчността, с която Сиянието и другият ятаган на елфа проблясваха във въздуха и се врязваха в телата на пиратите. Още един от разбойниците падна мъртъв; друг, ужасен от страховития елфически воин, панически скочи във водата, след като Дризт го обезоръжи.

Останалите петима корсари замръзнаха по местата си, отворили уста в безмълвен вик на ужас.

Смаяни и объркани, Дюдермонт и кормчията също отскочиха назад — Дризт, погълнат изцяло от битката, дори не бе забелязал, че магическата маска му е изиграла номер. Тя се бе смъкнала и сега всички наоколо виждаха кожата му на Мрачен елф.

— Дори и да изпепелиш всички платна, корабът пак ще успее да ги застигне — отбеляза Кати-Бри, когато видя малкото разстояние, делящо втория пиратски кораб от провлака, където останалите два съда се бяха счепкали в смъртоносна битка.

— Платната? — изсмя се Бруенор. — Нямам никакво намерение да си губя времето с такива дреболии!

Кати-Бри се отдръпна назад, опитвайки се да осмисли думите му.

— Ти си луд! — ахна тя, когато джуджето смъкна колесницата досами палубата.

— Ха! — изсумтя той. — Някой трябва да спре тез’ псета! Дръж се!

— Как ли пък не! — извика в отговор Кати-Бри, после потупа Бруенор по рамото и, измисляйки светкавично нов план, скочи от колесницата и цопна във водата.

— Умно момиче! — засмя се Бруенор и като я проследи с поглед, за да се увери, че е добре, отново обърна очи към пиратите в задната част на кораба, които се бяха разбягали панически, когато го видяха да се приближава.

От носа на кораба Пиночет чу суматохата и се обърна, за да види какво става, точно в мига, в който Бруенор връхлетя върху палубата.

— Морадин!

Бойният вик на джуджето отекна над океана и успя да надвие дори шума от битката, която кипеше на „Морски дух“ и третия пиратски кораб. И моряците на Дюдермонт, и корсарите се обърнаха назад, когато чуха страховития трясък, който се разнесе откъм флагманския кораб. Екипажът на Пиночет отвърна на бойния вик на джуджето с ужасени крясъци.

Уолфгар, чул името на джуджешкия бог, спря за миг и мислите му отлетяха към скъпия приятел, който някога също се биеше с името на Морадин на уста.

Върху устните на Дризт заигра усмивка.

В мига, в който докосна палубата, Бруенор бързо се изтърколи встрани. Магията на лейди Алустриел превърна колесницата в разрушително огнено кълбо и по цялата палуба лумнаха високи пламъци, лизнаха мачтите, обхванаха платната.

Бруенор светкавично се изправи на крака, стиснал здраво митралната брадва в десницата си и преметнал блестящия златен щит през другата си ръка. Не че имаше с кого да се бие — пиратите, които бяха успели да се спасят от първоначалното опустошение, мислеха единствено как да се спасят.

Бруенор се изплю и сви рамене. После, за огромно изумление на малцината, които го видяха, той скочи право в бушуващите пламъци и тръгна към носа на кораба, за да види дали няма да открие някой пират, с когото да се позабавлява.

Пиночет веднага разбра, че с кораба му е свършено. Не за първи път (а навярно не и за последен) той се утеши с мисълта, че скоро ще възстанови загубите си, и махна на най-близкостоящия моряк да спусне във водата малката гребна лодка, която бе завързана за борда. Същата идея бе хрумнала на още двама от членовете на екипажа му и те вече се бяха заели да отвържат лодката.