Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Пиратите, които до този миг вярваха, че никой кораб, движещ се с опънати платна, не би могъл да направи толкова рязък завой, дори не успяха да реагират. Единственото, което им оставаше да направят, бе безпомощно да гледат как „Морски дух“ се врязва в десния им борд, впримчвайки двата кораба в смъртоносна прегръдка.

— На абордаж! — извика Дюдермонт и към пиратския кораб полетяха куки, моряците на „Морски дух“ светкавично прехвърлиха здрави дъски и свързаха двата кораба — пиратите вече не можеха да избягат.

Уолфгар се изправи на крака и свали Щитозъб от рамото си. Дризт извади двата си ятагана, ала вместо да се втурне в нападение, внимателно огледа палубата на пиратския кораб. Погледът му се спря върху един мъж, който, макар и да не бе облечен като магьосник, изглеждаше напълно невъоръжен.

Издайническите движения на ръцете му и магическите пръски, които блещукаха във въздуха около него, недвусмислено говореха, че мъжът изрича заклинание.

Само че Дризт бе по-бърз. Макар и отказал се от своята раса, той си оставаше вещ в магиите като всеки Елф на мрака. Алени пламъци обвиха магьосника само миг преди заклинанието му да подейства и тялото му да стане невидимо.

Алените очертания останаха.

— Уолфгар, магьосника! — извика Дризт и варваринът се втурна към бордовата ограда.

Погледът му светкавично обходи палубата на пиратския кораб и веднага забеляза алените очертания.

Магьосникът, разбирайки смъртната опасност, която бе надвиснала над него, побърза да се скрие зад някакви бурета.

Без да се поколебае и за миг, Уолфгар запрати Щитозъб към него. Могъщият боен чук се вряза в буретата, запращайки във въздуха парчета дърво и струи вода.

После се стовари върху магьосника и го изхвърли високо нагоре. Със силен плясък, премазаното тяло (все още невидимо и очертано единствено от алените пламъци) потъна във водата зад борда на пиратския кораб.

Дризт и Уолфгар, изпълнени с невесело задоволство от добре свършената работа, се спогледаха и кимнаха мрачно. Дюдермонт се плесна по челото, без да може да повярва на очите си.

Може би все пак имаха шанс.

Пиратите от другите два кораба оставиха онова, което вършеха и насочиха цялото си внимание към огнената колесница. Докато Бруенор завиваше зад кораба с катапулта, за да излезе изотзад, Кати-Бри опъна тетивата на Таулмарил.

— Помисли за наш’те приятели! — опита се да я окуражи джуджето, когато видя колебанието, изписано на лицето й.

Само преди няколко седмици Кати-Бри, тласкана от отчаяна нужда, бе убила човешко същество и това никак не й бе харесало. Сега, когато летяха над палубата на кораба, тя с лекота можеше да сее смърт сред беззащитните пред нападението им моряци.

Младата жена си пое дълбоко дъх, опита да се успокои и се прицели в един пират, който стоеше с широко отворена уста, без да подозира, че е настъпил сетният му час.

Трябваше да има и друг начин.

С крайчеца на окото си Кати-Бри съзря по-добра мишена. Тя завъртя лъка си и стрелата полетя към задната част на кораба. Надарена с магическа сила, сребърната стрела се вряза в катапулта и излезе от другата му страна, оставяйки опушена, черна дупка в него.

— Опитайте пламъците ми! — провикна се Бруенор и насочи колесницата право надолу. Огнените коне преминаха през грота, оставяйки след себе си разкъсани, изпепелени дрипи.

Стрелите на Кати-Бри, изпращани със съвършена точност, продължаваха да свистят във въздуха и да пронизват огромния катапулт. Когато Бруенор зави и за втори път се накани да профучи през остатъка от платното, пиратите се опитаха да изпратят горящ снаряд срещу него, ала стрелите на Кати-Бри бяха отслабили оръдието и сега пламтящата смола бавно се люлееше ту напред, ту назад.

И падна право върху палубата на собствения им кораб!

— Само още веднъж! — изръмжа Бруенор и погледна през рамо към пламъците, които бяха обхванали мачтата и палубата.

Ала Кати-Бри вече гледаше напред към „Морски дух“, който току-що се бе врязал в един от пиратските кораби, докато вторият съд на разбойниците се приближаваше все по-близо и по-близо до тях и много скоро щеше да се притече на помощ на другарите си.

— Нямаме време! — извика тя. — Там отпред имат нужда от нас!

Моряците на Дюдермонт се бяха вкопчили в люта битка с пиратите и над двата кораба ехтеше звън на стомана. Един от разбойниците видя как Уолфгар запрати чука си по магьосника и като реши, че варваринът е останал без оръжие, скочи върху палубата на „Морски дух“ и се нахвърли върху него, мислейки го за лесна плячка.