Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Ибсум дал абдур — без да знае какво и защо го казва, измърмори той.

После рязко отскочи назад, усещайки как скритата във втория кристал сила започва да нараства. Отломъкът погълна слънчевите лъчи и ги заключи в сърцевината си, открадвайки светлината на деня и потапяйки местността около долчинката в тъма. После затуптя ритмично и заблестя със своя собствена, вътрешна светлина.

И тогава започна да расте.

Разшири се в основата си и изпълни почти цялата падина, та Кесел се побоя, че ще бъде смачкан в скалистите й склонове. Едновременно с това върхът на кристала се издигаше все по-нависоко и по-нависоко в утринното небе — така огромен, както и мощта, чиято рожба бе. Накрая всичко свърши: в долчинката се възправи съвършено копие на Креншинибон с гигантски размери.

Кристална кула. Така, както знаеше нещо за отломъка, Кесел узна и името на кулата.

Кришал Тирит.

Кесел би бил напълно доволен (поне за момента) просто да остане в кулата и да се храни с месото на животните, които минаваха оттам. Той идваше от обикновено семейство на селяни без особени амбиции и макар да твърдеше, че стремежите му далеч надхвърляха рамките, в които го затваряше простият му произход, властта всъщност го плашеше. Не разбираше как и защо някои хора успяваха да се издигнат над останалите и дори заблуждаваше сам себе си, като подценяваше уменията на останалите и липсата на качества у себе си и твърдеше, че всичко се дължи единствено на слепия избор на съдбата.

И сега, когато най-сетне притежаваше сила, той нямаше никаква представа какво да прави с нея.

Но Креншинибон бе чакал твърде дълго, за да позволи да се превърне в ловджийска хижа за някакъв жалък човечец. Всъщност за него слабият характер на Кесел беше повече от добре дошъл. Трябваше му само малко време — нощните му послания щяха да убедят Кесел да направи всичко, което поискаше от него.

А време Креншинибон имаше предостатъчно. Кристалът изгаряше от нетърпение отново да усети тръпката на завоеванието, но за някого, създаден в зората на света, няколко години в повече съвсем не бяха много. Много скоро щеше да превърне нескопосания Акар Кесел в прекрасно оръдие на собствената си мощ; слабият човек щеше да се превърне в железен юмрук, който да наложи разрушителната власт на Креншинибон. В зората на света, когато се водеха първите битки за надмощие, кристалът бе правил същото стотици пъти — създавал бе едни от най-силните и жестоки борци срещу установения порядък, които бяха обитавали Равнините на съществуванието.

И пак можеше да го направи.

Същата нощ, в удобното второ ниво на кулата, Кесел сънуваше сънища за завоевания. Това не бяха кръвопролитни нападения над градове като Лускан, нито дори над малки гранични поселища като Десетте града, а далеч по-скромно и много по-реалистично начало на неговото царство. В съня си Кесел подчини цяло гоблиново племе на волята си и ги превърна в свои слуги, които изпълняваха и най-малкото му желание. На другата сутрин той си спомни съня и разбра, че идеята много му допада.

По-късно през деня Кесел изследваше третото ниво на кулата — помещение направено, както и всички останали, от гладък, стоманено як кристал и пълно с всевъзможни уреди за разкриване на бъдещето и неговите тайни. Внезапно почувства порив, на който не можа да устои — вдигна ръка и изрече магически думи, които (реши той) трябва да бе чул от Моркай Червения. После смаяно видя как в глъбините на едно от огледалата се завихря сивкава мъгла, а когато тя се разпръсна и огледалото отново се проясни, Кесел съзря в него кристално ясен образ.

В него Акар разпозна една от долините, край които бяха минали, преди Елделук, Дендибар Шарения и останалите да го оставят да умре.

Цялата местност гъмжеше от гоблини, заети с построяването на бивак. Най-вероятно бяха чергари — жените и децата рядко придружаваха мъжете по време на военните им походи. В тази част на планината бяха издълбани стотици пещери, но дори те не стигаха, за да поберат всички гоблини, орки, зли духове и още по-могъщи чудовища. Борбата за леговища бе жестока и много често по-слабите племена биваха изтиквани на повърхността, поробвани или убивани.

„Колко удобно“, каза си Кесел и се зачуди дали сънят му бе просто съвпадение или пророчество. После, поддавайки се на нов порив, насочи волята си към гоблините. Резултатът го слиса.

Очевидно объркани, гоблините като един се обърнаха към невидимата мощ. Уплашени, воините извадиха тоягите и каменните хи брадви, а жените и децата се скупчиха зад тях.