Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Най-после знаменосецът свърши и прекоси отново залата, за да отвори шатрата пред краля си. Хийфстааг влезе гордо изправен и застана пред Беорг.

Ако многобройните му подвизи и титли бяха впечатлили хората, то и външният му вид не ги разочарова. Червенобрадият крал беше висок почти седем фута и толкова едър, че дори Беорг изглеждаше дребен в сравнение с него. Освен това Хийфстааг гордо носеше върху себе си белезите от многобройни битки. Едното му око му бе избодено от рогата на северен елен, а при една битка с бялата мечка ръката му бе безвъзвратно осакатена. Кралят на лоса бе участвал в повече битки от всеки друг в тундрата и по всичко личеше, че с нетърпение очаква да се бие в още много други.

Двамата крале се взираха един в друг, без да отместват поглед или да премигват дори и за миг.

— Вълка или Лоса? — попита накрая Хийфстааг, очакван въпрос, след като предизвикателството на песента не бе излъчило победител.

— Добра среща и добра битка — подобаващо отвърна Беорг. — Нека острият слух на Темпос реши спора, макар че и самият бог ще се затрудни от такъв тежък избор!

След като формалностите приключиха, напрежението от лицето на Хийфстааг изчезна и той се усмихна широко на съперника си:

— Добра среща, Беорг, кралю на Вълчето племе. Радвам се, че мога да се изправя пред теб, без да виждам собствената си кръв на върха на смъртоносното ти копие.

Приятелските думи на Хийфстааг изненадаха русия крал. Не се бе и надявал на по-добро начало на военния съвет.

— Нито пък аз да се опитвам да избегна безпогрешния удар на жестоката ти секира — не пропусна да му върне похвалата той.

Внезапно Хийфстааг съзря чернокосия мъж, който стоеше до Беорг и усмивката изчезна от лицето му.

— С какво право, заради смелостта или може би заради кръвта си, стои този слаб южняк в свещената шатра на Темпос? Мястото му е при неговия народ или в най-добрия случай при жените!

— Успокой се, Хийфстааг — отвърна Вълчият крал. — Това е де Бернезан, ролята му в нашето начинание е много важна. Две зими е прекарал в Десетте града и ми донесе ценна информация.

— Каква роля играе тогава в нашето начинание? — настояваше едноокият крал.

— Донесе ни информация.

— Това е минало. Каква полза от него сега? Несъмнено той не може да се бори рамо до рамо с нашите воини!

Беорг хвърли поглед към де Бернезан, като се опитваше да потисне отвращението си към жалкото псе, което бе предало народа си, в опит да напълни собствените си джобове със злато:

— Защити се, южняко! И дано Темпос намери място и за твоите кости в славното си поле!

Де Бернезан се опита да издържи на железния поглед на Хийфстааг, но не успя. После прочисти гърлото си и отговори толкова високо и уверено, колкото му се удаде:

— Когато завземете градовете и си осигурите техните богатства, ще се нуждаете от човек, който познава южния пазар. Аз съм този човек.

— На каква цена? — изръмжа Хийфстааг.

— Охолен живот — отвърна южнякът. — И пост, на който ще ме уважават. Нищо повече.

— Ха! Щом е предал е хората си, ще предаде и нас! — и грамадният крал извади брадвата от пояса си и посегна към де Бернезан.

Беорг потръпна — знаеше, че успехът на целия му план зависи от този момент.

Със сакатата си ръка Хийфстааг сграбчи мазната черна коса на южняка и като издърпа главата му настрани, оголи врата му. После замахна с брадвата си, като в същото време не отделяше очи от лицето му. Ала Беорг, в разрез с ненарушимите традиции на народа си, го бе подготвил за този момент и съвсем недвусмислено го бе предупредил, че ако се опита да се бори, смъртта му със сигурност ставаше неизбежна. Но ако приемеше удара и ако Хийфстааг просто го изпитваше, най-вероятно щеше да спаси живота си. И като събра цялата сила на волята си, де Бернезан прикова поглед в едноокия крал и не потрепна пред приближаващата смърт.

В последния момент, когато острието бе само на косъм от гърлото на южняка, Хийфстааг отклони удара. После пусна дребния мъж на земята, макар и все още да не го изпускаше от погледа на единственото си око.

— Честният мъж трябва да приема безпрекословно всички решения на краля си — рече де Бернезан, опитвайки да говори колкото се може по-сигурно.

Бойците в Хенгорот нададоха одобрителен възглас и когато в залата отново се възцари тишина, Хийфстааг се обърна към Беорг и рязко попита:

— Кой ще води хората?

— А кой спечели предизвикателството на песента?

— Мъдър отговор, кралю на Вълка! — поздрави Хийфстааг съперника си. — Двамата ще водим хората и нека никой не оспорва властта ни!