Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Всъщност те бяха досущ като земята, която обитаваха — също като нея и техните лица (обикновено обрасли с брада) бяха обгорени от слънцето и обрулени от неспирните ветрове, което им придаваше вид на мрачни и застрашителни маски, вид, който ни най-малко не предразполагаше чужденците. Варварите презираха жителите на Десетте града, за тях те бяха просто сметкаджии, лишени от сила и душа.

И все пак именно един от тези „сметкаджии“ сега стоеше в тяхната свещена шатра: близо до Беорг бе седнал тъмнокосият де Бернезан — единственият в залата, който не бе роден и отрасъл в някое варварско племе. Плахият южняк седеше с ниско приведени рамене и притеснено се оглеждаше наоколо. Много добре знаеше, че варварите не харесват особено чужденците и че дори и най-младият слуга може да го прекърши на две само с един удар на огромните си ръце.

— Дръж се храбро — посъветва го Беорг. — Днес ще вдигаш наздравици с Племето на вълка. Ако усетят, че се страхуваш… — той не довърши, но де Бернезан твърде добре знаеше как постъпваха варварите със слабите.

Дребният човечец пое дълбоко дъх и се изпъчи.

Беорг също беше притеснен. Крал Хийфстааг, на когото се подчиняваха също толкова отдадени, дисциплинирани и многобройни бойци, беше главният му съперник. За разлика от обичайните варварски нападения срещу поселищата, планът на Беорг предвиждаше Десетте града да бъдат превзети, оцелелите при битката рибари — поробени, а варварите да живеят в охолство от добивите от езерата. Беорг виждаше възможност народът му най-сетне да се раздели с несигурния чергарски живот и да се сдобие с блага, които дотогава не бе познавал. Сега всичко зависеше от съгласието на жестокия Хийфстааг, за когото значение имаха само личната слава и богатата плячка. Беорг знаеше, че дори и да превземе Десетте града, в крайна сметка щеше да му се наложи да се разправя с Хийфстааг, който нямаше така лесно да се откаже от кръвожадността си. Но за това щеше да се притеснява по-късно, сега най-важно бе нападението над поселищата и ако Племето на лоса откажеше да се присъедини, по-малобройните племена също щяха да се разединят. Войната можеше да започне още на другата сутрин, което щеше да бъде пагубно за целия им народ. Дори онези варвари, които оцелееха в първите битки, щяха да се изправят пред друг безмилостен враг — суровата зима. Северните елени отдавна бяха заминали на юг, а пещерите по пътя не бяха снабдени с провизии. Хийфстааг беше коварен водач и знаеше, че по това време на годината варварите нямаха друг избор, освен да се придържат към първоначалния план. И все пак, чудеше се Беорг, какви ли условия щеше да постави той?

Това, което го успокояваше, бе мисълта, че между свиканите племена не беше избухвал по-сериозен конфликт и че сега, когато се бяха събрали в общата зала, атмосферата бе приятелска и сърдечна, а медовината не спираше да се лее. Беорг бе разчитал общият враг и очакваното благоденствие да обединят различните племена. Всичко вървеше по план… засега.

И все пак Хийфстааг, този жесток звяр, си оставаше ключът към всичко.

Земята трепереше под тежките стъпки на маршируващите бойци на Хийфстааг. Самият той — грамаден и едноок — водеше колоната с широката си, полюляваща се походка така типична за обитателите на тундрата. Предложението на Беорг го беше заинтригувало и, подтикван от рано дошлата зима, суровият крал бе решил да върви и нощем, като спираше само за малко, та хората му да могат да отдъхнат и да се подкрепят. Макар да бе известен със свирепостта си в битките, Хийфстааг беше и водач, който внимателно преценяваше всеки свой ход. Този труден поход щеше да спечели на народа му още по-голямо уважение от страна на останалите племена, а Хийфстааг никога не пропускаше да се възползва от всяка благоприятна възможност, която се изпречеше на пътя му.

Не че очакваше да има проблеми в Хенгорот. Към Беорг той изпитваше най-голямо уважение. Два пъти бяха се изправяли един срещу друг и два пъти вълчият крал бе излизал победител. Ако планът на Беорг наистина беше толкова добър, колкото изглеждаше, Хийфстааг щеше да се присъедини към него, настоявайки единствено да участва във водачеството наравно с русия крал. Идеята, че когато завземеха Десетте града, варварите щяха да изоставят скитническия живот и да станат търговци за Хийфстааг бе нелепа, но ако това щеше да му осигури тръпката на битката и лесна победа, той нямаше нищо против да остави Беорг да си мечтае. Засега щеше да се задоволи с добрата плячка и с топлия подслон, който щеше да си осигури за дългата зима, а след това… след това щеше да се наложи да промени първоначалното споразумение и да преразпредели благата.