Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Сега подозират, че ги грози война — каза седящият срещу своята матрона магьосник.

— Да, така е — съгласи се тя. — Масой е в патрулите заедно с Дризт, но домът До’Урден е успял да внедри и Дайнин като ръководител на групата.

— Значи Масой е в опасност — предположи Алтън.

— Не. Домът До’Урден не знае, че Хюнет са заговорниците срещу него, в противен случай нямаше да те използва като свой информатор. Матрона Малис знае кой си.

Лицето на Алтън се сгърчи от ужас.

— Не, не истинската ти самоличност — изсмя се тя. — Тя познава Безликия като Гелруус Хюнет, а не би дошла при един Хюнет, ако подозираше, че домът ни крои нещо.

— Значи сме изправени пред великолепната възможност да изпратим дома До’Урден по дяволите! — изкрещя Алтън. — Ако набедя друг дом, дори и Баенре, позициите ни ще се затвърдят — изкиска се той, обмисляйки възможностите. — Малис ще ме възнагради с могъщ жезъл — оръжие, чиято сила ще използвам срещу нея, когато настъпи подходящият момент.

— Матрона Малис — строго го поправи СиНафей — това, че скоро двете семейства щяха да влязат във война не даваше основание на мъжа да показва такова неуважение към една матрона. — Нима мислиш, че ще я измамиш по този начин?

— Когато Виерна, върховната жрица, дойде отново при мен…

— Никога няма да предаваш такава важна информация на по-низша жрица, глупав ДеВир. Ще се срещнеш лично с матрона Малис, най-страшния ни враг. Но ако тя прозре лъжите ти, знаеш ли какво ще се случи с окаяното ти тяло?

Алтън преглътна шумно.

— Готов съм да поема риска — каза той и кръстоса решително ръцете си.

— А помисли ли за дома Хюнет? Какво ще се случи с нас, ако Малис разбере истината? — попита СиНафей. — Какво ли ще спечелиш, когато узнае самоличността ти, Безлики?

— Разбирам — унило промълви Алтън, без да може да опровергае правотата на своята матрона. — Тогава какво ще правим? Какво да сторя?

СиНафей вече обмисляше следващите им стъпки.

— Ще се откажеш от поста си. Ще се върнеш в дома Хюнет под моята опека — най-накрая каза тя.

— Но това също може да насочи подозренията на матрона Малис към нас.

— Може би, но по-безопасен начин няма. Ще отида в дома До’Урден, ще се престоря на много ядосана и ще я предупредя да остави на спокойствие членовете на моето семейство. Ако иска да се сдобие с шпионин от моя дом, ще й се наложи лично да дойде при мен и да ми поиска разрешение — макар че този път няма да й дам позволението си — ухили се СиНафей, когато си представи подобна среща. — Дори само гневът и страхът ми могат да накарат и друга, по-влиятелна, фамилия от До’Урден да се обърне срещу тях. И може би не само една, а няколко, в заговор срещу деветия дом — каза тя, въодушевена от новите възможности, който се разкриваха пред семейството й. — Матрона Малис ще трябва доста да помисли и доста да се разтревожи!

Алтън не чу последните й думи. Тревожеше го казаното от нея, че „този път“ няма да даде позволението си.

— А имаше ли предишен? — едва попита той.

— Какво имаш предвид? — СиНафей не разбра за какво говори Безликият.

— Матрона Малис преди идвала ли е при теб? — уплашено продължи Алтън, но трябваше да разбере. — Преди трийсет години Матрона СиНафей разрешила ли е Гелруус Хюнет да стане служител — убиец — на До’Урден, който да унищожи последния останал ДеВир?

Устните на матроната се разтеглиха в широка усмивка, но само за миг. СиНафей преобърна с все сила масата, сграбчи Алтън за дрехите и го придърпа само на сантиметър от разяреното си лице.

— Никога не смесвай личните чувства с политиката! — изръмжа крехката, но очевидно много силно матрона, а в гласа й звучеше открита заплаха. — И никога не ми задавай подобни въпроси!

Тя захвърли Алтън на пода, но не го изпускаше от зоркия си поглед.

През цялото време магьосникът се бе досещал, че е просто пионка в заговора, който подготвяха Хюнет, необходимото звено в предателските планове на СиНафей. Но злобата, която Алтън изпитваше към семейство До’Урден, го караше да забрави унизителното място, което заемаше в този конфликт. Сега, когато пред него се разкриваше истинската сила на матрона Хюнет, той разбра, че е превишил правата си.

В края на горичката от гъби, в южната стена на подземието, се намираше малка, но добре охранявана пещера. Зад обкованите с желязо врати се криеше една стая, в която се събираха осемте управляващи матрони на Мензоберанзан.

По тяхно желание във въздуха се носеше ароматът на стотици благоуханни свещи. Алтън почти половин век бе разучавал пергаментите в Сорсъри и беше свикнал със светлината на свещите, но в тази стаичка се чувстваше някак некомфортно. Той седна на малък, съвсем обикновен стол, запазен за гостите на съвета, на края на една маса с паякообразна форма. Между осемте й мъхнати крака бяха разположени осем трона — за всяка от управляващите върховни жрици — целите украсени в скъпоценни камъни и озарени от пламъците на свещите.