Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Добра среща, Безлики — каза върховната жрица, избута Алтън и нахлу в личните му покой в Сорсъри.

— Добра да е, повелителко Виерна — отвърна той и се опита да прикрие страха си.

Виерна До’Урден бе дошла да го види по това време — това не беше чиста случайност.

— Какви дела ви водят тук, каква е причината да ме удостоите с честта на вашето присъствие, учителко от Арах-Тинилит?

— Вече не преподавам — заяви Виерна. — Завърнах се у дома.

Алтън обмисли чутото. Знаеше, че Дайнин До’Урден също е напуснал поста си в Академията.

— Матрона Малис събира семейството си — продължи жрицата. — Носят се слухове, че се готви война. Трябва и вие да сте ги чули, нали?

— Брътвежи — измънка Алтън.

Беше започнал да разбира каква е причината за посещението на Виерна. Безликият беше участвал в заговора срещу ДеВир — беше се опитал да убие Алтън! Сега, когато из Мензоберанзан се носеха слуховете за предстояща война, матрона Малис подновяваше мрежата си от шпиони и убийци.

— Знаеш ли нещо? — строго попита Виерна.

— Чух, но много малко — въздъхна Алтън. Трябваше много да внимава, за да не разгневи върховната жрица. — Но не беше достатъчно, за да го докладвам пред вашия дом. Дори не подозирах, че е замесен, докато не ми го съобщихте — Безликият се надяваше Виерна да не е направила едно от онези заклинания за разкриване на лъжи, което да й подскаже, че той не казва истината.

Жрицата се успокои, очевидно доволна от получения отговор.

— Ослушвай се наоколо, Безлики — каза му тя. — Аз и брат ми напуснахме Академията. Сега ти си целият ни източник на информация от това място.

— Но… — запелтечи Алтън.

Виерна вдигна ръка към магьосника, за да го накара да спре.

— Знаем, че предишното ни обещание не беше спазено — каза тя и се поклони — нещо, което една жена рядко правеше пред един мъж от мрачните елфи. — Матрона Малис искрено съжалява, че мехлемът, който вие получихте за убийството на Алтън ДеВир, не е подействал и възстановил лицето ви.

Като чу това магьосникът за малко да се задави. Сега разбираше защо преди трийсет години някакъв непознат вестител бе донесъл бурканче с целебен мехлем. Загърнатата в мантия фигура е била служител на До’Урден, дошъл да му се отплати за убийството на Алтън! Но разбира се той дори не бе изпробвал мазилото. Ако беше опитал, току-виж с неговия късмет лекарството щеше да подейства и да възвърне истинското му лице; лицето на Алтън ДеВир.

— Този път, когато ви се отплащаме, няма да ви подведем — продължи Виерна.

Безликият почти не я слушаше — беше погълнат от иронията на събитията.

— Домът До’Урден притежава могъщ магьоснически жезъл, но не и достатъчно велик магьосник, който да го използва. Оръжието принадлежеше на моя брат, Налфейн, който загина в победоносната битка срещу ДеВир.

Алтън искаше да я удари, макар че не беше толкова глупав.

— Ако можете да разберете кой е домът, който готви преврат срещу До’Урден, жезълът ще ви принадлежи — обеща му тя. — Едно истинско съкровище — за една дребна услуга.

— Ще направя всичко по силите си — беше единственият отговор, който можеше да даде Безликият, на такова примамливо предложение.

— Това е всичко, което матрона Малис желае от вас — заяви Виерна и си тръгна, достатъчно убедена, че домът До’Урден си е спечелил верен съюзник в Академията.

По-късно същата вечер, когато беше посетен от неговата матрона-осиновителка, Алтън развълнувано й съобщи:

— Дайнин и Виерна До’Урден са напуснали постовете си в Академията!

— Вече научих — отвърна СиНафей Хюнет.

Тя огледа с погнуса обгорената и разхвърляна стая; накрая седна на една малка масичка.

— Това не е всичко — побърза да добави той — не искаше СиНафей да остане разочарована, че я е притеснил, за да й съобщи стара вест. — Днес имах посетител — Виерна До’Урден!

— Тя подозира нещо? — изрева матроната.

— Не, не! — успокои я Алтън. — Тъкмо обратното! Семейство До’Урден иска да бъда техен шпионин, както някога са вербували Безликия, за да ме убие.

СиНафей за миг не можа да повярва на ушите си, после се запревива от смях:

— Ах, какви са превратностите на съдбата — радостно изкрещя тя.

— Чух, че Дайнин и Виерна са били изпратени в Академията, само за да наблюдават как върви обучението на по-малкия им брат Дризт — отбеляза Алтън.

— Много добро прикритие — заяви СиНафей. — Виерна и Дайнин — шпионите на амбициозната Малис. Поздравявам я искрено.