Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Какво имаш предвид? — остро попита Бриса.

— Ние сме деветият дом — засмя се Дайнин, — но малцина от управляващите могат да ни победят…

— И нито един от домовете с по-малко влияние — довърши мисълта му матрона Малис. — Имаш добра преценка, първи сине. И аз стигнах до същите заключения.

— Един от първите домове се страхува от До’Урден — добави Виерна. — И ще му се наложи да ни премахне, за да защити влиянието си.

— И аз така мисля — отвърна Малис. — Макар че такива случай не се срещат много често; обикновено войните между семействата се предизвикват от по-нисш дом, който се стреми да се издигне в йерархията на града.

— Трябва да сме много предпазливи — каза Бриса.

Дризт внимателно слушаше разговора им и се опитваше да проумее цялата ситуация, без да изпуска Закнафейн от очи — мрачният елф бе застанал отпуснат, леко наклонен на една страна. Какво ли мислеше коравосърдечният Повелител на меча за всичко това? Дризт се замисли. Дали мисълта за такава война не го вълнуваше? Дали не го вълнуваше възможността да убие още мрачни елфи?

Каквито и да бяха чувствата на Закнафейн, на лицето му нямаше и следа от тях. Той стоеше тихо и както изглеждаше дори не слушаше разговора.

— Не може да е домът Баенре — промълви Бриса, а гласът й звучеше сякаш се молеше някой да потвърди думите й. — Със сигурност още не сме заплаха за тях!

— Да се надяваме, че си права — мрачно заяви Малис, припомняйки си своето посещение в управляващия дом. — Има вероятност да е някой от по-слабите домове над нас, някой, който се притеснява от нестабилното си положение. Не успях да намеря уличаваща информация срещу никого, затова трябва да сме подготвени за най-лошото. Това ме накара да повикам Виерна и Дайнин при себе си.

— Ако можехме да научим повече за врагове ни… — несъзнателно започна Дризт.

Всички насочиха погледите си към него. Беше достатъчно невъзпитано, че първият син бе проговорил без разрешение, но сега посмя да се намеси и вторият, едва завършил Академията — тази постъпка беше позор за фамилията.

В този момент, матрона Малис искаше да чуе всяко мнение, затова остави и този изблик да отмине безнаказано.

— Продължавай! — подтикна го тя.

— Ако разберем кой е домът, който заговорничи срещу нас — тихо промълви Дризт, — не бихме ли могли да го разобличим?

— С каква цел? — озъби се срещу него Бриса. — Конспирация без предприети действия не е престъпление.

— Не можем ли да използваме някаква причина? — продължи Дризт, събрал скептичните погледи на всички в залата, с изключение на Зак. — Ако сме по-силните, нека врагът се предаде без битка. Така домът До’Урден ще получи заслуженото си място в йерархията на града и с това ще се сложи край на заплахата от по-слабия дом.

Малис сграбчи Дризт за плаща и го изправи на крака.

— Ще ти простя за глупостта — изръмжа тя. — И този път!

Тя пусна Дризт и всички съсредоточиха мълчаливите си, обвинителни погледи върху младия воин.

Изражението на Зак, обаче, отново се различаваше от това на останалите в залата. И наистина, той бе сложил ръка пред устата си, за да прикрие своя смях. Все пак в този младеж явно бе останала частица от онзи Дризт До’Урден, когото бе познавал някога. Надяваше се Академията да не е успяла напълно да поквари духа на мрачния елф.

Малис фучеше напред-назад около останалата част от семейството, а в очите й бушуваха ярост и страст.

— Не бива да се страхуваме! Сега — извика тя и вдигна високо тънкия си показалец, — трябва да мечтаем! Ние сме домът До’Урден, Даермон Н’а’шезбаернон, и притежаваме сила, неизвестна на първите домове. Ние ще сме непредвидимата реалност в тази война. Наши са всички предимства! Девети дом? — разсмя се тя. — Скоро ще се превърнем в осми.

— Ами патрулът? — прекъсна я Бриса. — Можем ли да изпратим втория син сам и незащитен?

— Патрулът ще бъде едно от първите ни предимства — отвърна убедително матроната. — Дризт ще замине, а в групата му ще има поне четирима представители на управляващите фамилии.

— Някой от тях може да го нападне — опасяваше се Бриса.

— Няма! — увери я Малис. — Бъдещите ни врагове няма да се разкрият толкова лесно, прекалено рано е. А ако някои реши да го убие, ще трябва да се справи с двама До’Урден.

— Двама? — учуди се Виерна.

— Лот отново ни показа своето благоразположение — обясни Малис. — Водач на патрулната група ще бъде Дайнин.

При тази новина, очите на първия син блеснаха.