Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Зак сниши острието към земята и въздъхна:

— Но аз съм страхливец. Провалих се в единственото начинание, което щеше да внесе смисъл в жалкото ми съществуване. Вторият син на дома До’Урден е жив — така изглежда, но Дризт До’Урден — моят любим ученик, моята „Ловкост“ — отдавна не е измежду живите.

Повелителят на меча погледна назад към мястото, към празнината, където бе стоял Дризт, а изражението му се изкриви от мъка.

— И все пак, този измамник е жив… „Мрачен войн“…

Острието падна със звън на каменния под. Зак зарови лице в дланите си — единственото убежище, което той, Закнафейн До’Урден, някога бе познавал.

На следващия ден Дризт се опитваше да си почине в спокойствието на своята стая и да стои настрана от близките си. Последния път, когато я видя, Малис го бе отпратила, без да каже и дума — младежът не искаше пак да се срещат. Нямаше какво да каже и на сестрите си, Бриса и Мая; страхуваше се, че рано или късно те ще прозрат истинския смисъл в безспирния поток на светотатствените му отговори. Но най-много от всички Дризт не искаше да среща Закнафейн — учителят, в когото бе виждал своето спасение от заобикалящата го реалност, единствената му светлина в мрака на Мензоберанзан.

Вторият син на До’Урден вярваше, че се е излъгал и в него.

На втория ден, откакто се бе завърнал, когато Нарбондел, часовникът на града, отбеляза настъпването на новия цикъл, вратата на малката стаичка се отвори и Бриса влезе в нея.

— Матрона Малис те вика — ухили се злобно тя.

Хиляди мисли запрепускаха в главата на Дризт, докато взимаше ботушите си и последва сестра си надолу по коридорите към параклиса. Дали Малис и останалите не бяха разбрали за истинското му отношение към нечестивото им божество? Какви ли наказания го чакаха? Несъзнателно Дризт погледна към паяците, изваяни по сводестия вход на параклиса.

— Би трябвало по-добре да познаваш това място и да се чувстваш по-спокоен тук! — смъмри го Бриса, когато забеляза притеснението му. — В този дом е събрано цялото величие на нашия народ.

Дризт сведе поглед, без да отговаря; много внимаваше дори да не си помисля за язвителните отговори, насъбрали се в душата му… Когато влязоха в параклиса, притеснението му се удвои. Пред матроната-майка, както подобава, бяха застанали Ризен, Мая и Закнафейн; отстрани до тях бяха Дайнин и Виерна.

— Всички сме тук — оповести Бриса и зае мястото си до матроната.

— На колене! — изкомандва Малис и цялото семейство се подчини на думите й.

Тя бавно закрачи покрай тях и всеки свеждаше погледа си, когато великата матрона минеше покрай него, в знак на уважение или просто от възпитание.

Малис спря до Дризт.

— Притеснява те присъствието на Дайнин и Виерна — заяви тя, а Дризт надигна очите си към нея. — Още ли не си разбрал изкусните похвати, благодарение на които оцеляваме?

— Мислех си, че ще продължат да преподават — обясни Дризт.

— Това няма да е в наша полза — отвърна Малис.

— Присъствието на повелителка и повелител в Академията не ни ли осигурява повече предимство сред другите домове? — осмели се да попита Дризт.

— Да, така е — отвърна Малис, — но силата ни няма да е събрана на едно място. Чул ли си нещо за предстоящата война?

— Чух разни подмятания, че над нас е надвиснала опасност — каза Дризт и погледна към Виерна, — но само това.

— Чул си подмятания?! — ядоса се Малис — синът й не проумяваше значимостта на проблема. — Малко домове успяват да разберат толкова много преди да са ги нападнали! — Тя се обърна към всички присъстващи в залата и заяви. — В слуховете винаги се крие някаква истина.

— Кой? — попита Бриса. — Кой е домът, имащ смелостта да заговорничи срещу До’Урден?

— Със сигурност не е по-низш от нас — обади се Дайнин, без да е поискал разрешение да говори и без да са го попитали.

— Откъде знаеш? — попита Малис, без да го сгълчи за проявената наглост.

Матроната знаеше, че Дайнин е от голямо значение за дома До’Урден и че участието му в този разговор също ще е от полза.

— Нашият дом е девети в града — обясни Дайнин, — но в нашите редици има четири върховни жрици; две от тях са били повелителки в Арах-Тинилит. Също така, разполагаме и с двама бивши преподаватели от Мелей-Магтеър — първият син погледна към Зак, — а Дризт се дипломира с най-големи почести в училището за бойци. Войниците ни наброяват почти четиристотин — всичките са много изкусни и са влизали в битка. Малко са домовете, които могат да се похвалят с такива постижения.