Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Минутите се изнизаха в час, а двамата не спираха. Проходът се разшири и скоро ги отведе в една подземна гробница, в която се пресичаха много коридори. Докато вървяха напред, Дризт бързо изгуби представа за пътя, който бяха изминали, но Виерна следваше определен маршрут и изглежда добре го познаваше.

Изведнъж, след един нисък свод, подът на пещерата сякаш пропадна и те се озоваха на тясна издатина в камъка, пред която се разкриваше огромна пропаст. Дризт погледна сестра си с любопитство, но когато видя дълбоко съсредоточената Виерна, реши да отложи въпроса си. Тя промълви няколко прости заклинания, после потупа себе си и младия До’Урден по челото.

— Ела — изкомандва тя.

Двамата с Дризт пристъпиха през ръба и с помощта на левитацията се понесоха плавно надолу към дъното на пропастта.

Дризт можеше да усети опасността, която криеше това място. Лека мъгла от далечен топъл извор или катранена яма обгръщаше камъка. Във въздуха се носеше мрачно зло.

— Не се страхувай — на езика на жестовете му каза Виерна. — Направих магия, която ще ни прикрие. Те не могат да ни видят.

— Те? — попита с ръце Дризт, но веднага щом помръдна усети бързо, припкащо движение до себе си.

Той проследи погледа на Виерна — напред към една далечна заоблена скала и видя как злочестото същество застана върху нея.

В началото Дризт си помисли, че това бе мрачен елф. И наистина от кръста нагоре съществото беше мрачен елф, макар и изпит и блед. Долната му част, обаче, наподобяваше паяк с девет крака, които поддържаха тялото му. В ръцете си, създанието държеше опънат лък и изглеждаше объркано — явно не можеше да различи кой е натрапникът, нахлул в бърлогата му.

Виерна остана доволна, когато видя погнусата, изписана по лицето на своя брат, докато той наблюдаваше съществото.

— Огледай го добре, малки братко — жестикулира тя. — Виж каква е съдбата на онези, дръзнали да разгневят Кралицата на Паяците.

— Какво е това? — бързо попита Дризт.

— Драйдер — прошепна Виерна на ухото му, а после добави на езика на жестовете. — Лот не е от милостивите богини.

Дризт гледаше като хипнотизиран как драйдерът се въртеше върху камъка и търсеше неканените гости. Младият воин не можеше да определи дали е мъжки или женски, така издуто бе тялото му, но знаеше, че това не е от значение. Създанието не беше родено по естествен начин и нямаше да остави поколение след себе си, независимо от своя пол. То не бе нищо повече от едно измъчено същество, което по всяка вероятност мразеше себе си повече от всичко, което го заобикаляше.

— Но аз съм милостива — продължи с жестове Виерна, макар да знаеше, че вниманието на брат й е погълнато изцяло от драйдера.

Тя се облегна на стената. Изведнъж, Дризт се досети за намеренията й и се обърна към нея. Но бе късно — Виерна потъна в камъка.

— Сбогом, малко братче — долетя последният й вик. — Тази съдба е по-добра от онова, което наистина заслужаваш.

— Не! — изрева Дризт и задраска по празната стена.

Изведнъж кракът му беше пронизан от стрела. Мрачният елф се обърна, за да посрещне грозящата го опасност и ятаганите проблеснаха в ръцете му. Драйдерът се прицели за втори път.

Дризт искаше да се претърколи към някой камък, да се скрие зад него, но раненият му крак се парализира и остана съвсем безчувствен. Това беше отрова.

Младежът успя да вдигне ятагана си и да отклони летящата към него стрела, но след това падна на едно коляно и притисна с ръка раната си. Усещаше как студената отрова пълзи нагоре по крайника му, но не се поколеба, изтръгна стрелата и отново насочи вниманието си към нападателя. По-късно щеше да се тревожи за раната; само се надяваше да може да се погрижи за нея навреме. Сега най-важното бе да се измъкне от тази пропаст.

Дризт се обърна, за да избяга и да потърси закрито място, откъдето да левитира нагоре — обратно към издатината, но се озова лице в лице с още един драйдер.

Брадвата му профуча край рамото на младежа и пропусна своята цел на косъм. Дризт парира следващия удар на съществото; с другия си ятаган се опита да го промуши, но беше блокиран от втората брадва на драйдера.

Вторият син на До’Урден беше спокоен и уверен; знаеше, че е способен да победи този полуелф, въпреки неподвижния си крайник, докато не беше пронизан от друга стрела — този път в гърба.

От силата на удара Дризт политна напред, но успя да парира следващата атака на драйдера, застанал пред него. После падна на колене и се строполи на земята.