Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Тогава откъм завоя се зададе патрулът и Дризт трябваше да стори нещо.

— Пазачи! — изкрещя той, за да ги предупреди и вероятно успя да спаси живота на първите четири елфа от групата.

Вниманието на младия До’Урден светкавично се насочи към раненото дете. Едно клонесто изчадие беше вдигнало тежкия си, завършващ с огромни нокти, крак и се канеше да стъпче принцесата.

Чудовището беше два пъти по-високо от Дризт и може би пет пъти по-тежко. Цялото бе покрито с твърда черупка, крайниците му бяха огромни и завършваха с извити нокти, а главата му се красеше от дълъг и здрав заострен клюн. За да стигне до момичето, мрачният елф трябваше да премине през три такива изчадия.

Но в този ужасен и критичен момент Дризт не можеше да се тревожи за тези неща. Беше изпълнен със загриженост за детето и това надделя над страха от опасността, изпречила се на пътя му. Младежът беше мрачен войн, обучен и подготвен за битка, докато детето беше безпомощно и беззащитно.

Две от клюнестите изчадия се втурнаха към каменната тераса, а Дризт само това и чакаше. Той се изправи на крака, прескочи ги и се приземи право върху третото. То съвсем забрави за детето, когато ятаганите на младежа се стовариха безмилостно върху човката му и разбиха лицевата му броня — мрачният елф искаше на всяка цена да пробие черупката на чудовището.

Клюнестото изчадие започна да отстъпва, съкрушено от настървения си противник, без да може да отблъсне заслепяващите и болезнени удари на неговите ятагани.

Дризт знаеше, че почти е надвил този звяр, че другите два скоро ще бъдат зад гърба му, но не се отказваше. Бързаше да попречи на чудовището да избяга — плъзна се надолу по него, приземи се точно между огромните му като сталагмити крака и го препъна. После се качи върху него, докато то се влачеше по корем, и яростно започна да го налага с ятаганите си.

Клюнестото изчадие отчаяно се опитваше да се защити, но костната му броня беше прекалено тежка и то не можеше да се преобърне.

Вторият син на До’Урден знаеше, че се намира в още по-голяма безизходица от него. В тунела се водеше битка, а Хатч’нет и останалите едва ли щяха да се справят с пазачите навреме, за да спрат двете чудовища, преди да са го нападнали в гръб. Здравият разум подсказваше на Дризт да се махне от този звяр и да заеме отбранителна позиция.

Но отчаяният писък на детето го накара да забрави за предпазливостта. Яростта гореше в очите на младежа така силно, че дори глупавото същество разбра, че краят му наближава. Дризт допря остриетата на ятаганите си едно до друго и с всичка сила ги заби в тила му. Черупката леко се пропука. Мрачният елф рязко дръпна дръжките на оръжията си — всяка в различна посока — и разцепи черепа. После отново събра остриетата и ги натисна силно надолу — те прободоха меката плът на клюнестото изчадие и се забиха право в мозъка му.

Тежък нокът разкъса плаща на Дризт и направи дълбока резка в рамото му, откъдето рукна кръв. Младежът се претърколи напред и въпреки наранения си гръб успя да се приближи до най-отдалечената стена. Срещу него се нахвърли само едното чудовище; другото сграбчи принцесата.

— Не! — изкрещя Дризт и се втурна напред, но беше запратен към стената от нападналия го звяр.

Така, без да може дори да помръдне, той с ужас видя как другото клюнесто изчадие сложи край на детските писъци.

Решителността в очите на младия До’Урден отстъпи място на гнева. Чудовището, което беше по-близко до него, се втурна напред — искаше да размаже Дризт за стената. Мрачният елф се досети за намеренията му и дори не се отдръпна. Вместо това той вдигна ятаганите над раменете си, насочи ги с остриетата напред и притисна дръжките им здраво към стената.

Звярът, тежащ осемстотин паунда, така се беше засилил, че дори костната броня не можа да го опази от елмазените остриета. Той затисна Дризт в камъка, а ятаганите се врязаха в корема му.

Отскочи назад, в опит да ги измъкне от тялото си, но не можа да избегне яростта на младия До’Урден. Дризт ядно изви забодените мечове, после се отблъсна от стената със силата на гнева си и събори огромното чудовище на земята.

Две от клюнестите изчадия бяха мъртви, едно от тези, които охраняваха коридора, беше повалено, но това не успокояваше Дризт. Съществото, убило принцесата, се беше надвесило над него, докато той отчаяно се опитваше да извади ятаганите си от трупа на последната си жертва. И този път измъкване нямаше.

В същия момент пристигна и вторият патрул. Дайнин и Берг’инйон се втурнаха в нишата по същата каменна тераса, която бе използвал Дризт. Клюнестото изчадие се извърна към тях, точно когато отличните бойци се нахвърлиха отгоре му.