Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Отнасяй се с уважение към своя брат — повтори тя. — Дължиш му живота си.

После се обърна към двамата, а в погледа й се четеше такава злоба, че Дризт се разтрепери, а Дайнин загуби самоувереността си:

— Предупреждавам ви — може би ни очаква война. Така че, ако някой от вас отново нападне другия, гневът на четири върховни жрици — вашите сестри и матрона Малис — ще се стовари над безполезните ви души!

Сигурна, че заплахата й е подействала, тя се обърна и напусна стаята.

— Аз ще си вървя — прошепна Дризт. Искаше му се да се скрие в някое тъмно ъгълче.

— Ще си вървиш, когато ти наредя! — кресна му Дайнин. — Запомни къде ти е мястото, Дризт До’Урден, в Академията и в семейството.

— Както теб ли, когато си постъпил така с Налфейн?

— Битката срещу ДеВир беше спечелена — отвърна Дайнин, без да го нагрубява. — Постъпката ми не изложи на риск моето семейство.

Поредната вълна от отвращение заля Дризт. Стори му се, че подът се издига нагоре и иска да го погълне, и дори се надяваше това наистина да се случи.

— Живеем в жесток свят — каза Дайнин.

— Сами го правим такъв — отвърна младият До’Урден.

Не искаше да спира да говори. Искаше да спомене и Кралицата на Паяците, и цялата аморална религия, която трябваше да осъжда такива убийствени и коварни постъпки, но въпреки всичко здравият разум надделя и Дризт залази мълчание. Собственият му брат искаше да го убие! Едва сега осъзнаваше това и не само него — лицемерният Дайнин нямаше да се поколебае и при първа възможност щеше да настрои жриците на дома До’Урден против него.

— Трябва да се научиш — каза отново с премерен глас първият син, — да приемаш реалността, която те заобикаля. Трябва да се научиш как да разпознаваш враговете си и как да ги побеждаваш.

— Целта оправдава средствата — промълви Дризт.

— Мотото на един истински войн! — със зловещ смях отвърна Дайнин.

— Нашите врагове мрачни елфи ли са?

— Ние сме мрачни войни! — заяви строго учителят. — Правим всичко по силите си, за да оцелеем.

— Както си постъпил ти в нощта на моето раждане — каза младежът, а в смирения му тон не се усещаше и следа от оскърбителни нотки. — Проявил си достатъчно хитрост, за да се измъкнеш безнаказано.

Отговорът на Дайнин, макар и типичен за него, нарани дълбоко младият До’Урден:

— Това никога не се е случвало.

— Аз съм Дризт…

— Знам кой си — отвърна ученикът-магьосник — ръководителят на Дризт в Сорсъри. — Репутацията ти ни е добре известна. Почти всички в Академията са чували за теб и за невероятните ти умения да боравиш с оръжие.

Леко притеснен, вторият син на До’Урден се поклони ниско.

— Е, тези умения няма да ти послужат тук — продължи магьосникът. — Аз съм избран, за да те посветя в тънкостите на магията, в тъмната страна на магията — така ги наричаме тук. Това ще бъде изпитание за твоя ум и твоята смелост и никакви оръжия няма да ти помогнат. В магията се крие същинската сила на нашия народ!

Дризт изтърпя лекцията, без да го прекъсне. Знаеше, че тънкостите, с които този млад мрачен елф така се гордееше, също бяха много необходими за един истински боец. Физическите качества играеха второстепенна роля в бойния стил на младия До’Урден. Той печелеше благодарение на силната си воля и добре обмислените ходове — всичко, което магьосникът смяташе, че се постига, само ако владееш магията.

— През следващите няколко месеца ще ти покажа много чудеса — продължи възпитаникът на Сорсъри, — магически предмети, за които едва ли вярваш, че съществуват, и заклинания със сила, простираща се отвъд всичко, което си виждал!

— Мога ли да узная името ти? — попита Дризт като се опитваше да звучи впечатлен от ученика и неговата славна, безспирна реч.

Вторият син на До’Урден беше научил доста за магьосничеството от Закнафейн, и най-вече за слабостите, присъщи на магьосниците. Полагаше им се висок пост в обществото на мрачните елфи — над тях стояха само жриците на Лот — защото заклинанията им се използваха във всички ситуации, с изключение на военните. Притежателите на магическа сила можеха да палят огъня в Нарбондел, да украсяват домовете с вълшебни светлини.

Закнафейн не уважаваше магьосниците. Те убиваха бързо и от голямо разстояние, но ако се приближиш към тях — трудно можеха да се защитят от елмазните остриета, така учеше Дризт Повелителят на меча.

— Масой — отвърна ученикът. — Масой Хюнет от дома Хюнет. Сега започнах тринайсетата и последна година от моето обучение. Скоро ще ме признаят за пълноправен магьосник на Мензоберанзан и ще се ползвам с всички привилегии, полагащи се на този пост.