Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Поздравления тогава, Масой Хюнет — каза Дризт. — На мен също ми остава само една година в Академията. Нашето обучение — на бойците — трае само десет години.

— Имате по-малко способности за развиване — побърза да отбележи Масой. — Магьосниците се обучават в продължение на трийсет години, преди да се дипломират и да започнат да практикуват занаята си.

Дризт отново понесе безмълвно обидата. Искаше да приключи с тази фаза от обучението си, после да завърши годината и веднъж завинаги да се махне от Академията.

Шестте месеца, които вторият син прекара в Сорсъри под напътствията на Масой бяха най-приятните от целия му престой в Академията. Не, че Дризт харесваше Хюнет. Бъдещият магьосник не пропускаше удобен случай да му покаже колко неспособни са истинските воини — сякаш постоянно се съревноваваше с него, сякаш го подготвяше за предстоящ сблъсък. Младият боец, както обикновено, свиваше рамене и забравяше оскърбленията, опитваше се да се съсредоточи повече върху уроците си.

Дризт откри, че овладява доста добре тънкостите на магията. Всички мрачни елфи, включително бойците, притежаваха вродена способност да правят заклинания. Дори децата можеха да призоват кълбо от мрак или да затворят противниците си в обръч от безобидни цветни пламъци. Синът на До’Урден ги владееше отлично, а след време вече се справяше с няколко вещерски магии и не особено сложни заклинания.

Мрачните елфи, освен вродени магически способности, притежаваха и определена устойчивост на магии. Закнафейн беше забелязал, че именно там се криеше най-голямата слабост на магьосниците. Те можеха да направят най-могъщото заклинание, но насочеха ли го срещу мрачен елф усилията им често оставаха напразни — затова Повелителят на меча предпочиташе сигурността на добре премерения точен удар.

През първите няколко седмици, прекарани в компанията на Масой, Дризт осъзна недостатъците на магията и започна да оценява тренировките и обучението си като войн. Но въпреки това, много от нещата, които Масой му показваше, продължаваха да му носят истинска наслада — особено вълшебните предмети, намиращи се в кулата на Сорсъри. Вторият син на До’Урден беше държал в ръцете си жезли и тояжки с невероятна магическа сила, беше опитал няколко удара с меч, който беше толкова омагьосан, че ръцете на Дризт изтръпваха от допира със стоманата.

Масой държеше младият войн под око, наблюдаваше всяко негово движение; търсеше слабост, от която да се възползва, когато семейство му реши да нападне дома на До’Урден. На няколко пъти бе имал възможност да убие Дризт, но в сърцето си знаеше, че постъпката му няма да е разумна. Трябваше да следва точните и ясни инструкции на своята майка.

Матрона СиНафей тайно беше уредила да назначат Масой за учител на Дризт. Това не беше необикновена ситуация — обучението на всеки един от бойците, през шестте месеца от техния престой в Сорсъри, се поемаше от отделен ученик, на когото предстоеше да се дипломира. Когато матрона Хюнет съобщи на Масой за новата му длъжност, тя побърза да му напомни, че часовете с талантливия До’Урден ще бъдат просто негова разузнавателна мисия. Масой не биваше да издава с нищо предстоящата война между двете семейства, а и не беше толкова глупав, че да се противопостави на думите на майка си.

Но в сенките се спотайваше още един магьосник. Той беше толкова отчаян, че дори предупрежденията на матрона СиНафей не бяха в състояние да го спрат.

— Масой — моят ученик — ми спомена за твоя голям напредък — каза един ден Алтън ДеВир на Дризт.

— Благодаря ви, Безлики учителю — запелтечи мрачният елф, уплашен от поканата на магьосника да разговарят насаме.

— Е, допадат ли ти заклинанията, млади боецо? — попита Алтън. — Успя ли да те впечатли Масой?

Дризт не знаеше какво да отговори. Магията не го беше завладяла дотолкова, че да се превърне в негова бъдеща професия. Страхуваше се, че истината може да обиди Повелителя на този занаят.

— Магията не е най-силното ми оръжие — тактично отвърна вторият син на До’Урден. — Вероятно за някои тя е най-правилният избор, но за мен… Вярвам, че моят най-голям талант е боравенето с меча.

— Нима можеш да надвиеш магия с твоите оръжия? — изсъска Безликият, но побърза да скрие презрителната си усмивка; не биваше да издава своя замисъл.

Дризт сви рамене.

— В битката и заклинанията, и мечът имат своето приложение. Не може да се каже кое оръжие е помощно, защото на бойното поле всичко зависи от самите участници.