Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Месец по-късно настъпи ново затопляне и Кати-бри спази своето обещание. Тя никога не пристъпи до Грамадата на Келвин, но от пътеките в долината повика Дризт и Гуенивар. Елфът и пантерата, които търсеха момичето след неочакваната промяна на времето, скоро бяха до нея, този път в долината, споделяйки още истории, както и обяда, който Кати-бри бе приготвила.

Когато момичето се върна в мините същата вечер, Бруенор бе изпълнен с подозрения, но я попита само веднъж дали е спазила думата си. Джуджето винаги вярваше на дъщеря си, но този път, когато Кати-бри отговори, че не е била на Грамадата на Калвин, подозренията му не изчезнаха.

Бруенор се шляеше из ниските склонове на Грамадата на Келвин почти цялата сутрин. Повечето от снега се бе стопил с пролетните ветрове, но упоритите преспи в долчинките все още правеха пътеките трудни. С брадвата в едната си ръка и щита, украсен с халба пенещо се пиво — герба на рода Боен чук, в другата Бруенор вървеше неотклонно, проклинайки всеки хлъзгав участък, всеки изпречил му се камък и мрачните елфи изобщо.

Той заобиколи задъхано северозападния хребет на планината, а дългият му остър нос бе станал аленочервен заради хапещия вятър.

— Време е за почивка — промърмори си джуджето, забелязвайки една каменна ниша, защитена с високи стени от неспирния вятър.

Само че той не беше единственият, забелязал удобното място. Точно преди да достигне широкия около три метра отвор в стената, внезапен полъх от кожени криле изправи една огромна насекомовидна глава пред него. Джуджето отскочи обратно, изненадано и предпазливо. То разпозна реморхаза — полярният червей и не гореше от нетърпение да се нахвърли отгоре му. Реморхазът пропълзя след него в уютното местенце. Змиеподобното му тяло дълго четири метра, се виеше като леденосиня пандела зад него. Многофасетъчните му насекомовидни очи, блестящи в ослепително бяло, се бяха вперили в джуджето. Къси, кожени криле поддържаха задната половина на създанието изправена и готова да атакува, докато дузина мърдащи крака придвижваха остатъка от дългия торс. Бруенор усети нарастваща горещина, когато гърбът на раздразненото същество започна да свети — първо в мръснокафяво, което постепенно просветляваше до яркочервено.

— Това ще спре вятъра за малко! — пошегува се мрачно той, осъзнавайки, че не може да избяга от звяра.

Бруенор спря отстъплението си и издигна заплашително брадвата. Реморхазът напредваше срещу него, а страховитата му паст, достатъчно голяма, за да погълне малката му жертва цяла, се спусна към него. Джуджето отскочи настрани и извъртя щита и тялото си, за да не допусне челюстта да отхапе краката му, докато нанасяше удар с брадвата си между рогата на чудовището. Крилата на червея яростно запляскаха, издигайки главата нагоре и назад. Лошо наранен, реморхазът се приготви да атакува отново, но Бруенор го притисна до стената. Той грабна огромната си брадва с другата ръка, извади една дълга кама и се втурна напред, право между първия чифт крака на съществото.

Голямата глава се наведе стремително, но Бруенор вече се бе плъзнал под ниския корем, най-уязвимата точка на звяра.

— Схващаш ли? — попита Бруенор, прокарвайки камата по люспестия ръб.

Той бе твърде жилав и твърде добре защитен, за да бъде сериозно наранен от съпротивата на червея, но тогава създанието започна да се извърта с намерение да обърне своя нагорещен до червено гръб към джуджето.

— Не, не можеш ти, сбъркан насекомовиден пернат червей! — извика Бруенор, понечвайки да се предпази от горещината.

Той се надигна с цялата си сила, прекатурвайки реморхаза по гръб. Снегът запращя и засъска, когато се допря до пламтящия му гръб. Бруенор риташе и удряше, за да си проправи път през мятащите се крака, за да стигне до уязвимото място на звяра. Брадвата му, белязана от многобройни резки, се врязваше в плътта, отваряйки широки и дълбоки рани в нея. Реморхазът се намота и започна да свива и развива дългото си тяло, отхвърляйки джуджето настрани. Само след миг Бруенор бе отново на крака, но не беше достатъчно бърз, когато полярният червей се спусна към него. Изсушеният гръб го хвана натясно, докато се опитваше да отскочи и джуджето се изправи с накуцване, сграбчвайки димящите си кожени панталони.

После противниците се счепкаха отново, като този път демонстрираха повече уважение един към друг. Пастта на червея се отвори, но с бързо замахване Бруеноровата брадва счупи зъб от нея и я отклони. Раненият крак на джуджето обаче, поддаде под силата на удара и Бруенор не можа да се отдръпне от пътя на главата. Един дълъг рог го промуши под ръката и го отхвърли надалеч.