Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Усмивката на Кати-бри стигна почти до ушите. Тя хвърли поглед през рамо към пантерата, която се бе изтегнала лениво на пътеката.

— Прекрасна е — отбеляза момичето.

Дризт не се усъмни в искреността й или във възхитения поглед, който хвърли на Гуенивар.

— Ела тук, Гуенивар — каза той и пантерата се протегна и бавно се изправи.

Гуенивар тръгна право към Кати-бри и Дризт кимна в отговор на неизреченото и желание. Първо нерешително, но после по-смело момичето помилва лъскавата козина на пантерата, усещайки силата и съвършенството на животното. Гуенивар прие ласката, без да се оплаква, дори побутна леко Кати-бри, когато тя спря за момент, подканвайки я да продължи.

— Сама ли си тук? — попита Дризт.

Кати-бри кимна.

— Татко каза да държа под око пещерите. — Тя се разсмя. — Мога да ги виждам достатъчно добре, според мен!

Дризт погледна назад към долината, към отдалечената на няколко километра от каменна стена.

— Баща ти няма да е доволен. Тази земя не е толкова безопасна. В планината съм само от два месеца и вече два пъти съм се сражавал с космати бели зверове, които не познавам.

— Снежни човеци — отвърна Кати-бри. — Трябва да си бил от северната страна. Снежните човеци не приближават планината.

— Сигурна ли си? — попита саркастично Дризт.

— Никога не съм виждала нито един — отговори тя, — но не се страхувам от тях. Дойдох да намеря теб и те намерих.

— Намери ме — каза Дризт, — а сега какво?

Кати-бри сви рамене и продължи да милва Гуенивар.

— Ела — предложи й Дризт. — Нека да намерим по-удобно място за разговори. Блясъкът на снега пари очите ми.

— Защото си свикнал с тъмните тунели ли? — попита с надежда Кати-бри, нетърпелива да чуе истории за земите отвъд границите на Десетте града, единственото място, което познаваше.

Дризт и момичето прекараха един прекрасен ден заедно. Елфът разказа на Кати-бри за Мензоберанзан, а тя отговори на въпросите му за Долината на мразовития вятър и за своя живот с джуджетата. Дризт бе особено заинтересуван от Бруенор и неговия род, защото джуджетата бяха най-близките му и многобройни съседи.

— Думите на Бруенор са твърди като скала, но аз го познавам добре! — увери Кати-бри елфа. — Той е истински добър, както и останалите от рода му.

Дризт беше доволен да чуе това, както бе доволен и, че установи тази връзка — заради ползата от такъв приятел и дори повече, защото наистина се наслаждаваше на очарователната и смела девойка.

Енергията на Кати-бри и желанието й за живот бяха наистина неизчерпаеми. В нейно присъствие елфът можеше да избяга от измъчващите го спомени, можеше просто да се чувства добре заради решението си да запази живота на елфическото дете преди толкова години. Напевният глас на Кати-бри и безгрижният начин, по който пръсваше косата си по раменете свалиха товара от вина от гърба на Дризт като великан, повдигащ канара.

Разказите им можеха да продължат целия ден и цялата нощ и много седмици след това, но когато Дризт отбеляза, че слънцето се спуска ниско над западния хоризонт, осъзна, че е дошло време момичето да се върне обратно вкъщи.

— Ще те придружа — предложи й той.

— Не — възрази Кати-бри. — По-добре недей. Бруенор няма да го разбере и ще ми навлечеш планина от неприятности. Мога да се върна сама, не се тревожи! Познавам тези пътеки по-добре от себе си, Дризт До’Урден и ти не можеш да ми помогнеш повече!

Дризт се разсмя при тази хвалба, но почти й повярва. Той и момичето станаха заедно и тръгнаха към най-южния хребет на планината, а после се сбогуваха с обещанието, че ще се срещнат отново при следващото затопляне или през пролетта.

Момичето подскачаше весело, когато се върна при джуджетата, но само един поглед към навъсения й баща успя да изтрие цялото й задоволство. Бруенор бе отишъл в Брин Шандер същата сутрин по работа с Касиус. Джуджето не бе развълнувано да научи, че един мрачен елф е установил дома си близо до неговия, но подозираше, че неговата любопитна — твърде любопитна — дъщеря ще вземе това твърде присърце.

— Стой по-далеч от планината — каза Бруенор, веднага щом забеляза Кати-бри и тя изпадна в отчаяние.

— Но тате… — опита се да протестира момичето.

— Казах вече, момиче — настоя джуджето. — Няма да стъпваш там отново без моето разрешение. В планината има мрачен елф по думите на Касиус.

Кати-бри кимна безпомощно и последва Бруенор обратно към техните домове, разбирайки, че я очакват трудни времена в опитите и да промени мнението на баща си. Но тя знаеше, че Бруенор има и неизказани намерения по отношение на Дризт.