Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Другите джуджета кимнаха с възхищение пред смелостта на техния водач — полярният червей не се убиваше лесно, — а Кати-бри въздъхна силно.

— Видях мрачния елф! — извика й Бруенор, подозирайки причината за въздишката. Джуджето остана объркано след срещата си с Дризт, а и се чудеше какво е участието на Кати-бри във всичко това.

Дали и тя го беше срещала?

— Видях го, наистина! — продължи той, сега говорейки повече на другите джуджета. — Мрачен елф и най-голямата и най-черна котка, която очите ми някога са виждали. Той слезе за мен, точно когато довършвах червея.

— Дризт не би го направил! — прекъсна го Кати-бри преди баща й да успее да продължи разказа си.

— Дризт? — попита Бруенор и момичето се обърна, разбирайки, че лъжата й е разкрита. Бруенор пренебрегна това за момент. — Така беше! — продължи той. — Дойде при мен с извадени остриета! Аз ги прогоних заедно с котката!

— Можем да го преследваме — предложи едно от джуджетата. — Да го прогоним от планината!

Останалите закимаха и замърмориха в знак на съгласие, но Бруенор, все още обмисляйки намеренията на елфа, ги накара да замълчат.

— Планината е негова — каза им той. — Касиус му я е дал и няма защо да си създаваме неприятности с Брин Шандер. Докато елфът мирува и не ни се изпречва на пътя, ще го оставим на мира. Но — продължи джуджето, като погледна Кати-бри право в очите, — ти няма да говориш с него и няма никога повече да го доближаваш!

— Но — започна напразно Кати-бри.

— Никога! — изрева Бруенор. — Ще ми дадеш дума сега, момиче, или в името на Морадин, ще му взема главата!

Кати-бри се поколеба при тази ужасна заплаха.

— Обещай! — настоя Бруенор.

— Имаш думата ми — промърмори тя и избяга в тъмното убежище на пещерата.

— Касиус, говорителят на Брин Шандер, ме изпрати тук — обясни грубият мъж. — Каза ми, че ако някой знае къде е елфът, ще сте вие.

Бруенор огледа събраните джуджета в официалната зала за срещи, но нито едно от тях не изглеждаше впечатлено от грубия непознат. Той обхвана брадичката си с длан и се прозя широко — възнамеряваше да не се намесва в конфликта между двамата. Бруенор можеше да заблуди грубия мъж и смрадливото му куче без много да се церемони, но Кати-бри, която седеше до него, се размърда неспокойно. Роди МакГристъл не пропусна това.

— Касиус ми каза, че трябва да сте виждали елфа, щом живеете толкова близо до него.

— Дори и някой от хората ми да го е виждал — отвърна небрежно Бруенор, — не ми е казал. Ако елфът е наоколо, той не ни е притеснявал.

Кати-бри погледна любопитно към баща си и започна да диша по-леко.

— Не ви е притеснявал? — измънка Роди, а в очите му се появи лукав поглед. — Никога, точно този!

Бавно и преднамерено драматично планинецът отметна качулката си, разкривайки белезите си.

— Той не те притеснява, докато неочаквано не получиш нещо от него!

— Елфът ли направи това? — попита Бруенор, който не изглеждаше нито обезпокоен, нито впечатлен. — Хубави белези, по-хубави от всички, които съм виждал.

— Той уби кучето ми — изръмжа Роди.

— На мен не ми изглежда мъртво — отбеляза Бруенор, предизвиквайки усмивки от всеки ъгъл.

— Другото ми куче — озъби се Роди, разбирайки положението си сред упоритите джуджета. — Хич не те е грижа за мен и не очаквам да е така. Но аз не го преследвам само заради себе си, нито само заради наградата за главата му. Ходил ли си някога в Малдобар?

Бруенор сви рамене.

— На север от Сундабар — обясни Роди. — Малко, мирно градче. Само с фермери. Едно от семействата, Тисълдаунови, живееше в единия край на града, три поколения в една къща, както подобава на порядъчно семейство. Бартоломю Тисълдаун беше добър човек, както и неговия баща, и децата му — четири момчета и момиче като твоето — здрави и силни, с благородни сърца и желание за живот.

Бруенор подозираше накъде бие мъжът и от тревожното въртене на Кати-бри се досети, че тя също се досеща.

— Добро семейство — продължи Роди, като успя да извика на лицето си замислено изражение. — Деветима в една къща. — Тогава внезапно планинецът придоби суров вид и погледна право в Бруенор. — И деветима умряха там — заяви той. — Заклани от мрачния елф, а единият — изяден от дяволската му котка!

Кати-бри се опита да проговори, но думите й прераснаха в писък. Бруенор беше доволен от объркването й, защото ако тя бе казала нещо ясно, планинецът щеше да разбере повече, отколкото му се искаше. Джуджето прегърна дъщеря си през раменете, после отвърна спокойно на Роди.