Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— С мрачна история идваш при нас. Изплаши дъщеря ми, а аз не обичам дъщеря ми да се плаши!

— Моля да ми простиш, кралю — каза Роди с поклон, — но трябваше да узнаеш за опасността, която дебне на прага ти. Мрачният елф е зъл, както и дяволската му котка! Не ми се ще трагедията от Малдобар да се повтори!

— И няма да се повтори — увери го Бруенор. — Ние не сме прости фермери, запомни това. Мрачният елф няма да ни притесни повече, отколкото го направи ти.

Роди не бе изненадан, че Бруенор не искаше да му помогне, но знаеше добре, че джуджето или поне момичето знаеха за местонахождението на Дризт, повече отколкото показваха.

— Ако не заради мен, то поне заради Бартоломю Тисълдаун, моля те, добро джудже! Кажи ми къде мога да намеря черния демон! Или ако не знаеш, дай ми от твоите войни, които да ми помогнат!

— Моите джуджета имат предостатъчно работа — обясни Бруенор. — Не могат да си губят времето с преследване на разни демони.

Бруенор наистина не се интересуваше от враждата между Роди и елфа, но историята на планинеца затвърди убеждението му, че мрачният елф трябва да бъде избягван, особено от дъщеря му. Всъщност той можеше вече да е помогнал на Роди и да е приключил с него, повече, за да прогони и двамата от долината, отколкото по някакви морални причини, но не можеше да пренебрегне очевидната тъга на Кати-бри.

Роди безуспешно се опита да скрие своя гняв, търсейки някаква друга възможност да постигне целта си.

— Къде щеше да отидеш ти, ако бягаше от нещо, кралю Бруенор? — попита той. — Познаваш планината по-добре от всеки, така ми каза Касиус. Къде да търся?

Бруенор откри, че объркания вид на неприятния човек му харесва.

— Голяма долина — заяви загадъчно той. — Широка планина. Много дупки — добави тихо след дълго мълчание.

Маската на Роди внезапно се разчупи.

— Ти помагаш на този убиец! — изрева той. — Наричаш себе си крал, но си…

Бруенор скочи от каменния си трон, а Роди предпазливо направи стъпка назад и постави ръка върху дръжката на Блийдър.

— Слушам приказки от един изгнаник срещу друг изгнаник! — изрева той. — И единият, и другият са един дол дренки, мен ако питаш!

— Но не и според Тисълдаунови! — извика Роди, а кучето му, усещайки неговия гняв, оголи зъбите си и злобно заръмжа.

Бруенор погледна към странния жълт звяр с любопитство. Наближаваше време за вечеря, а от спора бе огладнял! Колко ли можеше да напълни корема му това жълто псе, зачуди се той.

— Нямаш ли какво друго да ми дадеш? — настоя Роди.

— Мога да ти дам ботушите си — изгъргори Бруенор.

Няколко добре въоръжени джуджета се приближиха, за да са сигурни, че избухливият човек няма да направи нещо глупаво.

— Бих ти предложил вечеря — продължи Бруенор, — но вониш твърде зле за моята трапеза, а не ми приличаш на човек, който ще се съгласи да си вземе баня.

Роди дръпна рязко каишката на кучето си и излетя навън, тропайки силно с тежките си ботуши и тръшвайки всяка врата, през която минаваше. По знак на Бруенор четирима войници го последваха, за да се уверят, че ще напусне без непредвидени инциденти. Останалите в официалната зала се разсмяха и поздравиха краля си за начина, по който бе подредил човека.

Кати-бри не се присъедини към веселието им, както Бруенор не пропусна да отбележи и джуджето реши, че знае защо.

Вярна или не, историята на Роди бе предизвикала съмнения у момичето.

— Е, сега разбра ли — каза й грубо той, опитвайки се да я подтикне да изкаже своето мнение. — Мрачният елф е издирван убиец. Трябва да приемаш предупрежденията ми по-сериозно.

Кати-бри горчиво прехапа устни. Дризт не й беше разказал много за живота си на повърхността, но тя не можеше да повярва, че този мрачен елф, който бе започнала да опознава, е способен на убийство. Нито пък можеше да отрече очевидното: Дризт беше мрачен елф и този факт придаваше достоверност на историята на Роди МакГристъл за нейния по-опитен баща.

— Чуваш ли ме, момиче? — повтори Бруенор.

— Трябва да ги събереш заедно — каза неочаквано Кати-бри. — Елфът, Касиус и грозния Роди МакГристъл. Трябва…

— Това не е мой проблем! — изрева джуджето, прекъсвайки я рязко. Сълзи рукнаха от очите на Кати-бри и потекоха по лицето й при неочаквания гняв на баща й.

Светът се завъртя пред нея. Дризт беше в опасност, а още по застрашена бе и истината за миналото му. Също толкова болезнено за Кати-бри беше и това, че баща й, който обичаше и уважаваше откакто се помнеше, сега изглежда оставаше глух за справедливостта.