Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Малис стъпи на балкона, но Бриса сграбчи отзад черната й мантия, за да я спре.

— Нямаш намерение да тръгнеш с пратениците на Баенре, нали? — попита тя.

В погледа на матрона До’Урден се четеше още по-голямо учудване.

— Разбира се, че ще тръгна. Матрона Баенре няма да ме призовава официално, ако иска да ми навреди. Дори тя не е толкова могъща, че да не се съобразява с принципите на града.

— Сигурна ли си, че ще си в безопасност? — с искрена загриженост попита Ризен.

Ако Малис загинеше, Бриса щеше да поеме управлението на дома, а той се съмняваше, че тя ще иска наоколо й да се мотаят мъже. Дори и злата жрица да желаеше мъж, Ризен не искаше той да е нейният избраник. Не й беше баща, а и беше по-млад от нея. В крайна сметка, сегашният патрон на дома залагаше почти всичко на здравето на матрона Малис.

— Загрижеността ти ме трогна — отвърна му тя, наясно с истинските опасения на своя съпруг. После се отскубна от хватката на дъщеря си, пристъпи напред през перилата и, докато бавно се спускаше надолу, оправи мантията си. Бриса пренебрежително поклати глава и побутна Ризен да я последва в къщата. Тя не смяташе, че е разумно толкова голяма част от семейството да стои на открито в присъствието на неприятели.

— Искаш ли да те придружа? — попита Зак, когато Малис се настани върху диска.

— Убедена съм, че ще си намеря придружител в момента, в който напусна границите на нашия дом. Матрона Баенре няма да рискува да ме изложи на опасност, докато се намирам под нейна закрила.

— Съгласен съм, но не искаш ли да отидеш с някого от дома До’Урден?

— Ако искаха това щяха да изпратят два диска, не един — приключи разговора Малис. Цялата тази загриженост на елфите около нея беше започнала да я задушава. Все пак тя беше матроната-майка — най-силната, най-възрастната и най-мъдрата. Не обичаше другите да я съветват какво да прави.

— Изпълнявай дадената ти задача и да приключваме с това — обърна се тя към диска.

Зак почти се изкикоти като чу думите, които тя бе подбрала.

— Матрона Малис До’Урден, — проговори с магически глас дискът — матрона Баенре ви приветства. Измина много време от последната ви среща.

— Такива не е имало — жестикулира Малис на Зак, а на диска нареди:

— Тогава отведи ме в дома Баенре! Не искам да си губя времето в разговори с една омагьосана уста!

Очевидно матрона Баенре знаеше за припряността на Малис. Без да продума повече дискът напусна очертанията на двора.

Зак затвори портата след тях, после бързо сигнализира на войниците си да се размърдат. Върховната жрица не искаше компания, но шпионите на До’Урден трябваше да проследят всяко движение на диска до самите порти на големия двор на дома Баенре.

Малис беше права за придружителите. В момента, в който дискът се плъзна над пътеката, отвеждаща от двора на До’Урден, двайсет воина от дома Баенре — всичките жени — излязоха от укритията си и се разположиха от двете страни на пътя. Те образуваха защитен диамант около гостуващата им матрона. Пазителката във всеки ъгъл на фигурата беше облечена в черна роба, на гърба на която имаше извезан голям лилаво-червен паяк. Такива облекла носеха само върховните жрици.

— Това са дъщерите на Баенре — помисли Малис — само дъщерите на благородник можеха да се сдобият с такава титла.

Колко внимателно се бе погрижила първата матрона за безопасността на Малис по време на пътуването.

Роби и мрачни елфи от простолюдието се препъваха едни в други в неистови усилия да се отдръпнат от пътя на свитата, преминала през криволичещите улички и стигнала до горичката на гъбите. Войните на дома Баенре единствени носеха на показ герба на своята фамилия и всеки внимаваше да не предизвика гнева на първата матрона.

Малис не можеше да повярва на очите си и само се надяваше някой ден преди да умре да узнае какво е да разполагаш с такава власт.

Няколко минути по-късно тя отново ококори очи — бяха наближили първия дом. Той се състоеше от двайсет високи величествени сталагмита, всичките свързани посредством парапети и мостове, извити изящно във формата на арка. Хиляди скулптури искряха във вълшебни и магически светлини. Стотици пазители във величествени униформи маршируваха в идеален строй наоколо.

Още по-удивителни дори бяха по-малките структури — трийсетте сталактита на дома Баенре. Те висяха от тавана на подземието, а началото им не се виждаше, забулено високо в мрака. Някои от тях се бяха докоснали и свързали със сталагмитените възвишения, докато други се спускаха свободно като насочени копия. Спираловидни тераси се извиваха по дължината на всеки един от тях, сияеха в неизчерпаема магия и се открояваха с композицията си.