Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Още един намек за ДеВир, забеляза Малис, този път свързан и с благоразположението на Кралицата на Паяците. Матрона До’Урден се отпусна от напрегнатата стойка, успокои се и се наслади на разговора си с матрона Баенре, продължил цели два часа.

Въпреки това, когато отново прелиташе над двора на най-величествения и най-силния дом в Мензоберанзан, Малис не се усмихваше. Беше се сблъскала с толкова неприкрита демонстрация на власт, че не можеше да забрави двете причини, поради които матрона Баенре я беше призовала — да я поздрави лично, само загатваща за блестящия преврат срещу ДеВир, и ясно да й намекне да не прекалява в амбициите си.

Виерна прекара пет дълги години в грижи за малкия Дризт. В елфическото общество това бе по-скоро време, отделено за въздействане и внушение, отколкото за възпитание. Детето трябваше да получи основните двигателни и говорни умения като всеки представител на една интелигентна раса, но освен това мрачните елфи трябваше да бъдат „закалени“ в разбиранията, които обединяваха обществото им, отдадено на хаоса.

И тъй като Дризт беше момче, Виерна трябваше неуморно да посвещава дълги часове на това да му напомня, че жените са по-висши същества от него. По-голяма част от времето си Дризт прекарваше в параклиса на дома и не беше срещал мъже, освен по време на съвместните молитви. А когато семейството се събираше за нечестивите церемонии, Дризт винаги стоеше мирно и тихо до Виерна, с поглед сведен към земята.

Работата на сестра му понамаля, когато Дризт порасна достатъчно, за да изпълнява заповеди. Но тя все още отделяше доста време за обучението на по-малкия си брат — занимаваха се със сложните движения на лицето, тялото и ръцете — жестовете на тайния код. Често го натоварваше с тежката задача да почисти параклиса. Залата беше едва една пета част от това, което представляваше храмът на Баенре. В нея можеха да се поберат всички мрачни елфи от дома До’Урден и пак щяха да останат стотина свободни места.

Виерна бе започнала да мисли, че да си възпитателка не е толкова лошо, но все още й се искаше да обърне малко повече внимание на собственото си обучение. Ако матроната бе определила Мая за отглеждането на детето, средната дъщеря на До’Урден можеше вече да е обявена за върховна жрица, а сега й оставаха още пет години от обучението на Дризт и Мая можеше да стане върховна жрица преди нея!

Виерна отхвърли тези мисли. Не можеше да си позволи да се тревожи за подобни неща. Щеше да приключи със задълженията си на възпитателка само след няколко години. На десетия си рожден ден или около тази дата Дризт щеше да бъде обявен за принц-ратай на семейството и щеше да служи еднакво на всички. И ако постигнатото с него не разочарова матроната, Виерна щеше да си получи дължимото.

— Издигни се до стената! — нареди тя. — Насочи се към тази статуя.

Посочи му скулптурата на гола жена от мрачните елфи, която се извисяваше на двайсет фута височина. Малкият Дризт я погледна притеснено. Едва ли щеше да успее да се покачи до статуята и да се държи за някакъв издатък в стената, за да може да я почисти. Той знаеше цената на неподчинението, макар и от нерешителност, и се протегна нагоре в търсене на място, където да се хване:

— Не така! — сгълча го Виерна.

— А как? — осмели се да попита момчето — идея си нямаше какво иска сестра му.

— Издигни се, с помощта на мисълта си, до височината на водоливника — обясни му тя.

Малкото личице на Дризт се сбърчи от смущение.

— Ти си До’Урден, имаш знатно потекло! — крещете му жрицата. — Или поне някой ден ще те провъзгласят за благородник. Притежаваш знака на дома. В кесийката на врата ти е. Това е предмет, притежаващ огромна магическа сила.

Виерна още не беше много сигурна дали Дризт е готов да изпълни такава задача.

Левитацията беше висша проява на вродена магическа сила, много по-сложна от осветяването на предмети във вълшебна светлина или призоваването на кълба от мрак. Емблемата на До’Урден засилваше мощта на тези вродени магически способности, които обикновено се проявяваха, когато елфите достигнеха определена възраст. И докато повечето благородници можеха да призоват магическата си енергия, за да левитират само по веднъж на ден, благородниците на дома До’Урден, които притежаваха магическия знак, можеха да го правят толкова често, колкото пожелаеха.

При нормални обстоятелства Виерна никога не би накарала едно момче под десет години да стори това, но Дризт й бе разкрил такъв потенциал, през последните години, че тя не виждаше причина да не опитат.