Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Какво е положението в дом До’Урден? — попита Баенре с престорена учтивост.

— Доста добро — отвърна Малис, която намираше изучаването на своята събеседничка по-интересно от самия разговор. Двете бяха сами на върха на олтара, но без съмнение в сенките на голямата зала се криеха поне дузина или повече жрици, които внимателно ги следяха.

Малис правеше всичко възможно, за да скрие презрението си към първата матрона. Матрона До’Урден бе стара — на почти петстотин години, но Баенре беше направо древна. Очите й бяха свидетели на цяло едно хилядолетие. Никой не можеше да си обясни как е станало това, защото мрачните елфи рядко живееха повече от седемстотин години, а осемстотин със сигурност никой не бе достигал. Възрастта на елфите рядко им личеше — Малис беше толкова красива и жизнена, колкото изглеждаше и на стотния си рожден ден, но за разлика от нея Баенре беше повехнала и слаба. Бръчките около устните й наподобяваха паяжина, а очите й почти се затваряха под тежките клепачи. Матрона Баенре трябваше вече да е на онзи свят, забеляза Малис, но уви, беше жива. И макар да изглеждаше на прага на смъртта, тя беше бременна — очакваше се да роди само след няколко седмици. В това отношение тя също надхвърляше възможностите на мрачните елфи. Беше раждала двайсет пъти — два пъти повече от всяка жена в Мензоберанзан. Беше родила петнайсет момичета и всичките бяха станали върховни жрици! Десет от децата на Баенре бяха по-възрастни от Малис!

— От колко мрачни елфа се състои войската под ваше командване? — първата матрона се наведе леко напред, за да покаже, че е заинтересована.

— Триста на брой.

— Така ли? — замисли се чезнещата старица и притисна пръст до устните си. — Чувала съм, че били триста и петдесет.

Малис се намръщи ядосана на себе си. Баенре я изпитваше като намекваше за онези войници, които домът До’Урден бе изгубил в битката срещу ДеВир.

— Триста — повтори тя.

— Разбира се — отвърна Баенре и се облегна назад.

— Домът Баенре още ли разполага с хиляда?

— Да. Бройката не се е променяла от години.

Матрона До’Урден за пореден път се почуди защо това старо и грохнало същество е още живо. Със сигурност не беше само една дъщерята, която желаеше да заеме поста на матрона-майка в семейството. Защо не бяха заговорничили и не бяха унищожили матрона Баенре? И защо нито една от тях, а повечето бяха в напреднала възраст, не се беше отделила, за да създаде собствено семейство, както беше прието за жените над петстотин години? Докато живееха под покровителството на Баенре, децата им дори нямаше да бъдат обявени за благородници, напротив — щяха да бъдат понижени в обществото и смятани за прости граждани.

— Чухте ли за съдбата на дома ДеВир? — попита направо първата матрона, която бе започнала да се отегчава, подобно на събеседничката си, от този муден и безсъдържателен разговор.

— На кой дом? — остро попита Малис.

В този момент в Мензоберанзан не съществуваше такъв дом. В спомените на мрачните елфи вече нямаше дом ДеВир и никога не бе имало.

Матрона Баенре се изкикоти.

— Разбира се. Ти вече си матрона-майка на деветия дом. Това е такава чест за теб.

Малис кимна:

— Но не като честта да си матрона на осмия.

— Да — съгласи се Баенре. — Осмият дом има право на място в управляващия съвет.

— Ако се случи, това наистина ще бъде голяма чест за мен.

Малис бе започнала да разбира, че Баенре не просто я изпитваше, а я поздравяваше, подтикваше я да се стреми към по-високо положение. Тази мисъл я освежи. Първият дом се ползваше най-много с благоразположението на Лот. И ако неговата матрона одобряваше издигането на дома До’Урден, това означаваше, че и Кралицата на Паяците е на същото мнение.

— Не е чак това, което си мислите. Ние сме просто група стари любопитни жени, които се събират толкова често, колкото могат, за да намерят нови начини да се намесят там, където не им е работата.

— Но градът е под ваше управление.

— А има ли друг избор? — изсмя се Баенре. — И все пак, по-добре е елфическите дела да бъдат оставени в ръцете на матроните от отделните домове. Лот не би одобрила съвет, който да претендира за абсолютната власт. Не мислиш ли, че ако имаше одобрението на Кралицата на Паяците, домът Баенре щеше да е завладял отдавна целия Мензоберанзан?

Малис гордо се поизправи в стола си — беше ужасена от тези арогантни думи.

— Не сега, разбира се. Сега не му е времето — градът е твърде голям. Но отдавна, много преди ти да се родиш, домът Баенре щеше с лекота да се справи с тази задача. Но начинът ни на живот не е такъв. Лот поощрява разнообразието. Тя се радва на домове, които съществуват, за да се конкурират едни други, които са готови да се изправят един срещу друг, когато обществото се нуждае от това и… — тя спря за миг и върху набраздените й от бръчки устни се появи усмивка — и са готови да унищожат всеки един, който я е разгневил.