Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Оградата, която свързваше основите на външните сталагмити и ограждаше целия двор, също притежаваше магическа сила. Представляваше огромна сребърна на цвят паяжина, открояваща се на фона на синьото, в което беше оцветена външната част на двора, отвъд оградата. Някои казваха, че е подарена от самата Лот — здравите като желязо нишки бяха тънки колкото ръка на мрачен елф. А всичко, което се докоснеше до оградата на Баенре, дори и най-острото елфическо оръжие, здраво залепваше за нея и оставаше така, докато матроната-майка не й наредеше да го освободи.

Малис и нейният ескорт се придвижваха право напред към една симетрична и кръгообразна секция на оградата, разположена между най-високите външни кули. Като се приближиха, вратите се навиха на спирала и се разкри широк отвор, достатъчен, за да премине цял керван.

Малис седеше през цялото време и се опитваше да не изглежда впечатлена от видяното.

Стотици любопитни войни наблюдаваха процесията, която се приближаваше към централната структура на дома Баенре — величествения купол на храма, блестящ в лилава светлина. Редовите войници се откъснаха от свитата и оставиха само четирите върховни жрици да ескортират матрона Малис в сградата.

След като минаха през големите врати на дома, гледката до самия параклис също й допадна. Централният олтар се открояваше най-силно, заедно с реда от пейки, който се извиваше спираловидно около него в няколко дузини окръжности и покриваше периметъра на голямата зала. Близо две хиляди елфа можеха да седнат там съвсем спокойно, без да се притискат. Навсякъде из параклиса имаше статуи и идоли, които искряха в мека черна светлина. Във въздуха, над олтара, се мержелееше огромен образ, излъчващ светлина — червено-черна илюзия, която бавно и постоянно променяше формата си от паяк в красива жена от мрачните елфи.

— Това е творба на Гомф, главния ми магьосник — обясни матрона Баенре от високото положение, което бе заела на олтара — досещаше се, че Малис, подобно на всеки друг посетил на Храма на Баенре, благоговееше пред гледката. — Дори магьосниците могат да намерят своето място тук.

— Да, стига да знаят къде им е мястото — отвърна Малис и слезе от спрелия диск.

— Съгласна съм. Мъжете понякога са толкова арогантни, особено магьосниците! Макар че напоследък ми се иска Гомф да беше по-често до мен. Знаеш, че го обявиха за пръв магьосник на Мензоберанзан й ту постоянно изпълнява задълженията си в Нарбондел, ту се занимава с други подобни неща.

Малис не каза нищо, само кимна. Разбира се, че знаеше, че синът на Баенре е архимагьосник на града. Всички знаеха. Всички знаеха, че и дъщеря й — Триел — заемаше доста влиятелен пост в Мензоберанзан — беше матрона-повелителка в Академията. Само матроните-майки в семействата заемаха по-високо положение от това. Малис не се съмняваше, че скоро ще чуе и за Триел.

Преди матроната на До’Урден да пристъпи към стъпалата, водещи към олтара, нейният нов ескорт изскочи от сенките. Малис не прикри неодобрението си, когато видя онова нещо — съществото наречено илитид — крадецът на мисли. Беше високо шест фута, а огромната му глава се извисяваше цял фут над Малис. Лицето му, цялото лъщящо и покрито със слуз, напомняше на октопод с млечнобели очи, без зеници. Матроната бързо се овладя. Крадците на мисли не бяха новост в Мензоберанзан, дори се твърдеше, че този се е сприятелил с матрона Баенре. Въпреки това от тези същества, по-интелигентни и по-зли дори от мрачните елфи, почти винаги можеха да те побият тръпки.

— Наричай го Метил. Истинското му име не е по силите на моето произношение. Метил е наш приятел — поясни първата матрона.

Преди Малис да бе успяла да й отговори, тя добави:

— Разбира се Метил ми дава едно преимущество в нашите разговори, а ти не си свикнала с присъствието на Илитидите.

Матрона До’Урден зяпна в недоумение, а нейната събеседничка освободи съществото.

— Прочете ми мислите — запротестира Малис.

Малцина можеха да се вмъкнат тайно в ума на една върховна жрица през менталните прегради и да прочетат мислите й, а дори и да го стореха, това щеше да е престъпление от висока степен в обществото на мрачните елфи.

— Не съм! — защити се веднага Баенре. — Извинете ме, матрона Малис. Метил долавя мисли дори и на върховни жрици с такава лекота, с каквато ние чуваме думите. Той общува чрез телепатия. Да си призная, дори не бях осъзнала, че не сте казали това, което мислите.

Малис изчака съществото да напусне залата, после се изкачи по стъпалата до олтара. Въпреки усилията си да се сдържа, тя постоянно хвърляше погледи към променящия се образ на паяк и жена.