Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Алтън изплю още едно парченце лепкава паяжина от устата си.

— Ти си просто едно момче — чирак — замънка той. — Защо го…?

— Убих ли? — продължи мисълта му Масой. — Във всеки случай, не за да те избавя от него, ако на това си се надявал — той се изплю върху трупа на Безликия. — Я ме погледни, принц от шестия дом — слуга, чистач на този противен…

— Хюнет — прекъсна го Алтън. — Домът Хюнет е шестият дом.

Младият мрачен елф допря пръст до устните си.

— Чакай малко — саркастичната му усмивка се разширяваше. — Предполагам, сега, след като ДеВир бяха пометени от лицето на земята, ние сме петият дом.

— Все още не са! — изрева Алтън.

— Нима? — Масой сложи пръста си на спусъка на арбалета.

Алтън се заплете още по-навътре в паяжината. Да бъдеш убит от учител е едно, но унижението от това да бъдеш убит от едно момче е…

— Май трябва да съм ти благодарен — призна му чиракът. — От седмица планирам да го убия.

— Защо? Нима уби един учител от Сорсъри, само защото твоето семейство те е дало да му служиш?

— Защото той щеше да ме спре! — изкрещя момчето. — Четири години му робувах на този подлизурко, на тази мърша! Чистих му ботушите. Приготвях мехлеми за отвратителното му лице! Е, стигаше ли му това?! Не, разбира се. Не и на него! — той отново се изплю върху тялото и продължи да говори по-скоро на себе си, отколкото на попадналия в капана Алтън. — Благородниците, които се издигат в магьосничеството, имат предимството да бъдат обучавани като чираци, преди да са навършили подходящата възраст за постъпване в Сорсъри.

— Разбира се — потвърди Алтън. — Аз бях обучаван при…

— Той въобще не искаше да ме приемат в Сорсъри! — измрънка Масой, без да му обърне внимание. — Щеше да ме прати в Мелей-Магтеър — школата за бойци. Военното училище! Навършвам двайсет и пет само след две седмици — момчето се огледа, сякаш току-що се бе сетил, че не се намира сам в стаята. — Знаех си, че трябва да го убия — продължи той и този път се обърна към Алтън. — И ето, че ти се появи и всичко се подреди идеално. Ученик и учител се убиват един друг в битка? И друг път се е случвало. Нима някой ще се усъмни? Е, май наистина трябва да ти благодаря, Алтън ДеВир от Ничий дом! — извика чиракът и се поклони ниско и плавно. — Преди да те убия, разбира се.

— Стой! — изкрещя Алтън. — Какво ще спечелиш от това?

— Алиби.

— Но ти имаш алиби. Дори можем да го направим още по-сигурно.

— Обясни ми как — каза Масой, който разбира се не бързаше за никъде — магьосникът беше с доста висок ранг, което означаваше, че паяжините едва ли щяха да изчезнат скоро.

— Освободи ме — Алтън беше нетърпелив.

— Нима си толкова глупав, колкото каза учителят?

Младият ДеВир стоически понесе нанесената му обида — все пак, момчето държеше арбалета.

— Освободи ме, за да приема същността на Безликия — обясни му той. — Един мъртъв учител винаги би събудил подозрение, но ако няма такъв…

— И какво от това? — попита Масой и изрита трупа.

— Изгори го — посъветва го Алтън и отчаяният му план започна да става все по-ясен. — Нека той бъде Алтън ДеВир. Няма вече дом ДеВир, няма да има ответен удар, нито въпроси.

Момчето изглеждаше скептично настроено.

— Безликият беше отшелник. А аз почти завърших обучението си. Със сигурност мога да се справя с началния етап от преподаването — след трийсет години обучение.

— И какво печеля аз?

Алтън го изгледа глупаво и едва не потъна съвсем в паяжината от недоумение, сякаш отговорът беше очевиден.

— Учител в Сорсъри, когото да наричаш свой ментор. Някой, който ще ти помага, докато се обучаваш.

— И някой, който ще се отърве от единствения свидетел на случилото се при първия удобен случай — добави иронично Масой.

— Каква полза ще имам от това? — изстреля в отговор Алтън. — Да предизвикам гнева на дома Хюнет, петия в този град, без да имам семейство, което да ме подкрепи. Не, млади Масой, не съм толкова глупав, колкото си мислеше Безликият.

Момчето допря дълъг заострен нокът до зъбите си и обмисли положението. Заговор в Сорсъри. В това определено имаше възможности. Хрумна му и още нещо — той отвори скрина откъм страната на Алтън и започна да тършува вътре. ДеВир подскочи при звука на чупещи се керамични и стъклени съдове. Мислеше си за съдържанието им. Дали не бяха приготвени отвари, похабени от безразсъдството на този чирак. Май Мелей-Магтеър наистина ще е по-подходящото място за него, мислеше си мрачният елф.