Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Чудесно оръжие, Безлики! — сияеше чиракът и премяташе изваян арбалет в ръцете си.

Момчето хвърли злобна усмивка към Алтън и постави още една стрела в тетивата.

Матрона Малис се повдигна от трона и се изправи на крака.

— Махнете се от пътя ми! — изкрещя на дъщерите си тя.

Мая и Виерна се отдръпнаха от паяка-идол и бебето.

— Погледнете очите му, майко — осмели се да каже Виерна. — Толкова са необикновени.

Матроната огледа добре детето. Всичко изглежда беше наред и хубавото бе, че това момченце — Дризт, щеше да се нагърби с тежката задача да заеме мястото на безценния Налфейн — най-възрастния, вече мъртъв, син на Дома До’Урден.

— Очите му — повтори дъщерята.

Майка й я изгледа злобно, но се наведе, за да види за какво е цялата тази врява.

— Лилави? — сепна се Малис.

Никога не беше виждала, нито пък бе чувала за такива очи.

— Не е сляпо — побърза да добави Мая, видяла презрението, изписало се по лицето на майка й.

— Донесете свещта — нареди матроната. — Да видим как ще изглеждат тези очи, изложени на светлина.

Мая и Виерна се втурнаха към раклата, но Бриса ги спря.

— Само една върховна жрица има правото да се докосва до свещените предмети — припомни им тя, а гласът й звучеше заплашително.

Тя се повъртя надменно наоколо, после бръкна в свещеното ковчеже и извади от там една червена свещ, изгорена наполовина. Жриците закриха очите си и Малис положи ръка върху лицето на бебето, за да го предпази, докато Бриса запалваше свещта. Тя загоря с малко пламъче, но за очите на мрачните елфи светлината му беше повече от ослепителна.

— Дай я насам — каза матроната, след като нагоди очите си към светлината.

Бриса свещта към Дризт, а Малис постепенно отдалечаваше ръката й.

— Не плаче — отбеляза най-голямата дъщеря, изумена от факта, че бебето така спокойно понася тази заслепяваща до болка светлина.

— Пак са лилави — прошепна матроната, без да обръща внимание на приказките на дъщеря си. — И в двата спектъра очите на детето са лилави.

Виерна ахна, когато отново погледна малкото си братче и поразителните лилави ириси на очите му.

— Той е твой брат — напомни й матроната като чу звука, който бе издала дъщеря й — беше като намек, за това, което може да се случи. — Когато порасне и този поглед отново ти въздейства така, помни с цената на живота си, че той е твой брат.

Виерна се извърна и за малко да каже нещо, за което щеше да съжалява. Малис използваше почти всички мъже-войни на Дома До’Урден и не само тях — имаше още много други от различни домове, които изкусителната майка успяваше да привлече. Това бе станало почти традиция в Мензоберанзан. Коя беше тя тогава, че да раздава поучения как да се пази добро и благоразумно поведение. Виерна прехапа устни. Надяваше се върховните жрици да не са прочели мислите й.

В този град да си мислиш такива неща за една матрона, независимо дали са истина или не, означаваше само едно — сигурна и мъчителна смърт.

Майката присви очи и Виерна се уплаши, че са проникнали в мислите й.

— Твой е — ти трябва да се грижиш за него — каза и Малис.

— Но Мая е по-млада от мен — запротестира средната сестра. — Ако се обучавам добре, ще ми останат само няколко години, за да стана върховна жрица.

— Или пък никога няма да станеш — строго й напомни матроната. — Заведи детето в параклиса. Закърми го със словото и го научи на всичко, което трябва да знае един принц, докато изпълнява задълженията си на прислужник в дома До’Урден.

— Аз ще се заема с него — предложи Бриса и несъзнателно посегна към камшика си. — За мен ще бъде такова удоволствие да покажа на един мъж къде е мястото му в нашия свят.

— Ти си върховна жрица. Имаш много по-важни задължения от обучението на една мъжка рожба. Детето е твое, Виерна — обърна се тя към другата си дъщеря, — не ме разочаровай! Това, което ще предадеш на Дризт, ще затвърди твоите собствени разбирания за начина ни на живот. Това „упражнение“ в гледането на деца като майка ще ти помогне да станеш върховна жрица — матроната я остави да помисли малко, да види задълженията си откъм положителната им страна, а после отново я заплаши:

— Може и да ти помогне, а може и да те унищожи!

Виерна въздъхна, но предпочете да си замълчи. Задачата, с която я бе натоварила матрона Малис, щеше да я лиши от свободно време поне за десет години. А тя сякаш не се виждаше в такава светлина — да прекара с детето с лилавите очи цяло десетилетие. Но и другият вариант — да предизвика гнева на собствената си майка — не беше за предпочитане.