Мелиса Круз - Маскарад

Как можеше тя, Скайлър ван Алън, която дори не бе чистокръвен вампир, да застане между тях?

- Откъде знаеш, че не се интересува? - попита той със сериозен тон.

- Просто знам.

- Може да останеш изненадана.

Скайлър забеляза, че момчето се беше приближило към нея. Очите му зад маската изглеждаха зеленикави. Сърцето й подскочи. Той се приближи още малко.

- Изненадай ме - прошепна тя.

Вместо отговор той повдигна маската от лицето й, наведе се и я целуна.

Скайлър затвори очи. Единственото момче, което някога бе целувала, беше Джак Форс. Целувката приличаше на онази, но имаше и нещо различно. Беше по-припряна. По-настойчива. Тя вдиша дъха му, усети езика му в устата си, сякаш искаше да я погълне. Имаше чувството, че може да го целува вечно.

Но изведнъж той спря.

Тя отвори очи. Маската стоеше накриво върху лицето й.

Какво стана? Къде изчезна той?

- Хей!

Скайлър се обърна. Във фоайето стоеше Мими Форс с пищна индианска украса на главата. „Маската“ й беше умело изрисувана с грим.

- Виждала ли си някъде брат ми?

Отначало Мими се разстрои, че партито й бе превзето от натрапници, но после го отдаде на неустоимата си популярност. Затова не се изненада да види Скайлър, поредната неканена.

Преди Скайлър да успее да й отговори, Джак се появи зад сестра си. Носеше индиански пера на главата също като нея. И неговата маска беше от грим.

- Ето ме - каза той весело. - О, Скайлър. Как беше във Венеция?

- Страхотно - отвърна тя, опитвайки се да запази спокойствие.

- Супер.

- Хайде, Джак. След малко почват фойерверките - заяви Мими и го задърпа за ръкава.

- Доскоро - каза Джак.

Скайлър остана безмълвна. Беше толкова сигурна, че момчето, с което се целува, беше Джак. Толкова сигурна, че зад черната маска беше именно той. Спокойното му поведение обаче, небрежната дружелюбност я разколебаха. Но щом не е бил Джак, тогава кой? С кого се бе целувала? Кое беше момчето зад маската?

С болка осъзна, че следващата седмица започва коледната ваканция, което значеше, че няма да види Джак Форс още две седмици.

Истинската зима най-после дойде в Ню Йорк е няколко силни бури. Няколко дни градът беше покрит е одеяло от девствено чист сняг, който скоро след това се превърна в сиво-жълтеникава каша. Изринатият сняг беше струпан от двете страни на тротоарите, а жилавите граждани или прескачаха кишавите локви, или мрачно нагазваха в тях с гумени ботуши, покрити с бели петна от сол.

Скайлър се радваше на студа, защото времето напълно отговаряше на настроението й. Празниците в дома на Ван Алън по принцип минаваха спокойно. В миналото двете с Корделия ходеха на службата в „Св. Вартоломей“, а после вечеряха скромно.

Както всяка година, Скайлър прекара Коледа с майка си в болницата. Джулиъс и Хети си бяха взели един ден отпуск, за да бъдат със семействата си, така че й се наложи да отиде сама с автобуса. Болницата беше почти безлюдна. Имаше само един задрямал пазач на рецепцията и няколко сестри, нетърпеливи да приключат смяната си. Персоналът се бе опитал да внесе коледна атмосфера. На всяка врата имаше венец, а зад рецепцията - коледна елха и блещукащ свещник със седем свещи.

Майка й спеше на леглото си, както винаги. Нищо не се беше променило. Скайлър постави поредния неотворен подарък до нея. С годините подаръците й събираха все повече и повече прахоляк в гардероба на майка й.

Тя изтупа снега от палтото си и прибра вълнената си шапка и ръкавиците си в джобовете. Ако Корделия беше тук, щеше да донесе от пълнената пуйка, шунката и хлебчетата, които Хети приготвяше за Коледа. Всъщност помощницата и сега беше приготвила същото за болницата. За Скайлър обаче не беше същото без Корделия, която да й прави забележка за обноските на масата и да кара сестрите да донесат порцеланови чаши вместо пластмасови.

Тя пусна телевизора и се настрои за поредния си самотен обяд, докато гледаше повторението на „Животът е прекрасен“ на Франк Капра. Филмът неизменно я караше да се чувства още по-потисната, успяваше да я депресира още повече, защото Алегра нямаше как да види щастливия край.

Оливър я беше поканил да прекара деня с неговото семейство, но тя отказа. Ако някакво семейство въобще й бе останало на този свят, то бе в тази болнична стая. Мястото й беше тук.

В другия край на града, в Горен Ийст Сайд, величествените къщи и пищните апартаменти бяха празни. Семейство Форс вече пътуваха с частния си самолет „Гълфстрийм IV“. Бяха изпратили плажните си дрехи във вилата си на Св. Бартс, където щяха да прекарат първата половина от ваканцията. Ски екипировката им пък бе на път за Аспен, където щяха да бъдат през втората половина.