Мелиса Круз - Маскарад

- Какво значи това?

- Значи, че трансформацията ти върви малко объркано.

- Моля?

- Трансформацията е процес, при който надделяват сините кръвни клетки - твоята вампирска ДНК. Израстват ти вампирски зъби, тялото ти, което досега се е нуждаело само от храна, вече има нужда и от човешка кръв. Спомените ти постепенно се възвръщат, а способностите ти, независимо какви са те, започват да се проявяват.

Скайлър кимна.

- Но в твоята кръв има нещо много странно. Вампирските клетки вземат превес, но не нормално и постепенно, както човек се превръща в безсмъртен или змия сменя кожата си. Не съм сигурна, но като че ли човешката ти ДНК се бори с вампирската. Съпротивлява се. И за да компенсира това, вампирската ти ДНК отвръща на удара, като намалява драстично червените ти кръвни телца. Шокът от това е предизвикал хибернация. Случи ли се нещо? Обикновено това се получава след някакво травмиращо събитие.

Скайлър поклати глава. Тази вечер не се беше случило нищо.

- Може да е закъсняла реакция - предположи д-р Пат. - Сигурно е заради смесената ти кръв.

Д-р Пат знаеше всичко за обстоятелствата, при които беше родена Скайлър. Самата тя я бе изродила.

- Досега не е документирано какво се случва, когато човешка ДНК се смеси с вампирска. Иска ми се да те оставя под наблюдение за известно време.

Еднa седмица по-късно Скайлър все още се чувстваше замаяна след „епизода“, както двамата с Оливър наричаха спешното й посещение при д-р Пат. Той предложи да я закара с колата си на училище първия ден след ваканцията. Скайлър, която иначе би отхвърлила подобно предложение, предвид че изобщо не му беше на път, сега прие охотно. Като неин помощник Оливър така или иначе трябваше да се грижи за нея и този път тя му позволи.

Вторият срок в „Дюшен“ беше официално открит. Директорката беше събрала всички ученици и отново ги поздрави с добре дошли, а след това се почерпиха с чай, кифлички с френско грозде и горещ шоколад. Оливър и Скайлър седнаха на обичайните си места най-отзад в параклиса, заедно с останалите „новобранци“.

Сред учениците цареше радостно въодушевление, всички се поздравяваха и си разказваха весели истории от ваканцията. Повечето момичета бяха загорели и отпочинали. Подаваха си мобилните телефони една на друга, за да покажат снимките си по бански от Бахамите, Сейнт Томас или хавайския остров Мауи. Скайлър видя Блис Люелин да влиза заедно с Мими Форс. Двете се бяха прегърнали през кръста като първи приятелки.

Косата на Мими беше станала дори още по-светла от слънцето, Блис също се бе сдобила с няколко медни кичура. Джак Форс вървеше бавно зад тях с ръце в джобовете. Лицето му беше леко почерняло с изключение на мястото, където бе носил скиорска маска, но това само го правеше още по-сладък.

Оливър проследи погледа й, без да коментира. Тя беше наясно какво мисли той за увлечението й по Джак Форс.

Скайлър усети, че е обиден, и положи нежно глава на рамото му. Какво щеше да стане с нея, ако не беше Оливър? Да остане завинаги в безсъзнание? Да се присъедини към майка си в болничната стая? Все още не разбираше какво точно става. Какво значеше, че вампирските й клетки се борят с човешките? Винаги ли щеше да се разкъсва на две?

Гладът, който усети във Венеция, беше донякъде притъпен от кръвопреливането. Може би просто се нуждаеше от кръв. Ами ако вземе да си прелива, вместо да я пие? Трябваше да попита д-р Пат дали това е надежден вариант. Беше прекалено неестествено непрекъснато да гледа Оливър и да мисли за това, колко е вкусен. Той беше най-добрият й приятел, а не бърза закуска.

Блис се огледа и срещна погледа на Скайлър. Двете момичета си помахаха сдържано. Блис искаше да каже на Скайлър за завръщането на Дилън, да довърши разговора, започнат на бала, но така и не й се бе отдала възможност.

Празниците се оказаха много тежък период за нея. Кошмарите и моментните загуби на паметта се завърнаха с пълна сила. Нощта на Коледа беше най-ужасната в живота й. Събуди се с толкова мъчителна болка в гърдите, че направо не можеше да диша. Беше обляна в пот, чаршафите й бяха залепнали един за друг от влагата. Гадост.

Най-ужасното беше, че чудовището от кошмарите започна да й говори в съня й.

Блиссссс....

Блиссссс....

Блиссссс....

Произнасяше името й, нищо повече, и въпреки това я побиваха тръпки. Това беше просто сън. Просто сън. Просто сън. Нямаше никакво чудовище, което да я нарани. Всичко беше част от трансформацията. Спомените й се събуждаха и говореха с нея, така поне го обясняваха от Комитета. Спомени за миналите й животи и за личностите, които е била тогава.