Мелиса Круз - Маскарад

Тя стисна зъби и се намести по-удобно на стола.

До нея Мими Форс прикри прозявката си е изящната си длан. За нея двете седмици ваканция бяха истински рай. Беше си намерила не един, а двама разкошни донори и сега, добре заситена, имаше чувството, че може да покори света. Нямаше търпение да започне вторият срок. Какво по-добро оправдание за шопинг. И тя като Блис имаше грижи, като най-важната бе да се добере до „Барнис“, преди да затворят.

Блис се насили да се съсредоточи върху приповдигната реч на директорката: „Зад дверите на „Дюилен “ ви очаква още един срок на отлични постижения дрън-дрън-дрън...

Изведнъж вратите на параклиса се отвориха с трясък.

Редица глави се обърнаха, за да видят какво става.

На прага стоеше момче.

Едно много, много красиво момче.

- О, ъ-ъ, извинявам се. Без да искам. Вратата ми се изплъзна.

- Няма нищо, всичко е наред. Влизай, Кингсли. Можеш да седнеш тук отпред - каза директорката и му посочи едно място.

Момчето се усмихна и тръгна по пътеката с поклащаща се, провлачена походка. Черната му коса проблясваше, един кичур се спускаше безочливо върху лявото око. Красотата му на модел се допълваше от напереното излъчване. Носеше свободна бяла риза и тесни черни дънки, сякаш бе слязъл от обложката на музикален албум.

Както всички момичета, и Блис не можеше да откъсне взор от него.

Сякаш усетил погледа й, той се обърна и я погледна право в очите.

А после й намигна.

Името му беше Кингсли Мартин, първокурсник. Сред женската половина в „Дюшен“ цареше единодушие: дори името му беше секси. В мига, в който се появи, сякаш избухна пожар, който обхвана всички момичета. Само за седмица постиженията му станаха легендарни. Вече го бяха поискали в училищните отбори по лакрос, футбол и гребане. В академично отношение също се оказа първенец. Беше ударил в земята свадливия учител по английски с есето си за „Ад“ на Данте, озаглавено „Мак гА-Дост“, където сравняваше кръговете на пъкъла с известни заведения за бързо хранене. По математика реши една много сложна задача за отрицателно време.

Естествено, никак не пречеше и фактът, че е толкова привлекателен - на момичетата им се разтреперваха коленете. Притежаваше онзи тип хубост, която съчетаваше холивудския бласък с европейската изтънченост и дяволито излъчване. С него щеше да е забавно.

И така звездата на Джак Форс залезе - него момичетата познаваха още от детската градина. Кинглси обаче беше нова, свежа и мистериозна алтернатива.

Мими разказваше на Блис клюката, докато двете си оправяха грима в женската тоалетна след обяда.

- Синьокръвен е - заяви Мими и нацупи устни, за да си нанесе гланц.

- А стига, бе - отвърна Блис.

Естествено, че беше вампир. Разбра го в мига, в който го видя. Не беше срещала друг да парадира толкова със синята си кръв. Само дето не си бе показал вампирските зъби пред цялото училище.

- Запознах се с него на бала - каза Мими. - Семейството му наскоро се е преместило от Лондон. Той обаче е живял къде ли не - в Хонконг, Ню Йорк, Кейптаун. Някакви благородници са, защото и той има титла, но не я използва.

- Трябва ли да му се покланяме? - пошегува се Блис.

Мими се намръщи.

- Не е смешно - намръщи се Мими. - Те са някакви големи клечки. Притежават много земи, близки са с кралицата и разни такива.

Блис се сдържа да не направи физиономия. Мими беше толкова вманиачена в снобизма си, че понякога можеше да помрачи цялото веселие.

Тъкмо излязоха от тоалетните, и се натъкнаха право на обекта на разговора си. Кингсли излизаше от мъжката и носеше дебела книга с кожена подвързия. Изглеждаше предизвикателен и с някакъв порочен чар. Очите му заиграха, щом ги видя.

- Дами - каза той и се поклони.

Мими се подсмихна.

- Тъкмо си говорехме за теб.

- Само хубави неща, надявам се - отвърна той, гледайки право към Блис.

- Това е приятелката ми Блис. Баща й е сенатор - каза Мими и сръга Блис с лакът в ребрата.

- Знам - отвърна Кингсли и се усмихна.

Блис положи всички усилия да запази самообладание. Като я гледаше по този начин, имаше чувството, че стои пред него чисто гола.

Вторият звънец би, което значеше, че имат пет минути да се върнат по стаите.

- Трябва да тръгваме. Корган е изкуфял, но може да бъде голям гадняр - каза Мими и се запъти към стълбището.

- О, просто му затвори устата - отвърна Кингсли. - Не знаеш ли как?

- За какво говориш? - попита Блис.