- Накарай го да направи пирует - каза тя.
Кингсли махна с ръка и момчето на парапета подскочи и се завъртя. Тълпата ахна, но момчето се приземи на краката си. Гледаше ужасено случващото се, сякаш нямаше контрол над него...
Контрол...
Джак хвърли остър поглед към Кингсли. Досети се какво става. Кингсли използваше умствен контрол, за да разиграва момчето като кукла на конци.
От Комитета много пъти им бяха казвали, че всеки, който използва силите си върху червенокръвен, без да е бил предизвикан, ще бъде строго наказан. Джак усети как гневът се надига в него. Този нахален, арогантен глупак щеше да вкара в беля всички.
- Пусни го! - извика той е вдигната ръка, впил яростно очи в Кингсли.
Тълпата се обърна, за да види какво става.
- Само се забавлявахме, приятел - каза Кингсли и е леко движение на китката си накара момчето да спре да се върти.
Щом осъзна, че се намира безпомощен на ръба на парапета, червенокръвният нададе ужасен вик. Левият му крак се подхлъзна леко...
- Мартин! Свали го веднага!
- Щом толкова настояваш... - каза Кингсли е вече отегчен вид.
Момчето възвърна равновесието си и стъпи обратно на терасата.
- Modo caecus - прошепна Джак, изпращайки заклинание към всички червенокръвни, присъствали на сцената, за да забравят какво са видели.
- Това беше глупаво и опасно, да не говорим, че беше жестоко и долно - сопна се Джак на Кингсли.
Никога в живота си не бе изпитвал такъв гняв. Още повече че Мими стоеше до него. Наистина ли ревнуваше? Или беше просто разочарован, че сестра му може да се държи така низко?
- Не ни разваляй кефа, Форс - каза Кингсли. - Никой не е пострадал, нали?
- Да, Джак, стига - включи се и Мими. - Само се майтапихме. Нищо нямаше да се случи.
- Не е там работата, Мими. Старейшините ще разберат.
- О, Старейшините - засмя се Кингсли. - Защо не ме накажеш сам? - каза той подигравателно. - Или толкова си падаш по червенокръвните, че си забравил каква е на цвят собствената ти кръв?
Джак се изчерви до корените на фината си руса коса.
- Вие Форс, или както там се наричате в момента, нямаше да сте нищо без моето семейство и жертвите, които сме направили - заяви Кингсли мрачно, след което се обърна да си ходи. - Ако решиш да си вземеш думите обратно, знаеш къде да ме намериш, Форс.
- Джак, това беше просто шега - каза Мими, опитвайки се да умилостиви брат си.
- Зарежи - отвърна Джак и свали ръката й от рамото си.
Тръгна да се отдалечава с бърза крачка, но Мими го последва.
- Джак, почакай, моля те.
Но той не се обърна. Ушите му пламтяха от срам заради публичното му избухване.
Дали постъпи правилно? Трябваше да спре Кингсли, нали? Или просто не можеше да прояви чувство за хумор, както твърдеше сестра му? За какво обаче говореше Кингсли? Какви жертви бе направило семейството му?
Трябваше да пита баща си.
Оливър й пазеше място до себе си в кабинета по химия. Щом тя влезе, й подаде предпазните очила, които тя си сложи заедно със защитния елек.
- Какво ще правим днес? - попита тя.
Оливър вече беше сложил своите. Целият клас изглеждаше като група оксиженисти. От другия край на стаята Мими се оплакваше на висок глас, че от тези очила й оставал червен белег на носа, но никой не й обърна внимание.
- Пак ли ще правим бонбони?
Оливър бавно включи дюзата, от която се появи малък червен пламък.
- Аха.
В миналото в „Дюшен“ работеха най-изобретателните и очарователни учители по химия. Всъщност предметът беше толкова популярен, че всички класове имаха право да го запишат като избираем. Но смелият и ентусиазиран учител г-н Антъни, наскоро завършил „Йейл“, напусна в края на миналия срок заради неудачната си връзка с ученичка, която бе забременяла от него. Г-н Антъни беше уволнен, а момичето - изключено. Все пак това не беше кое да е училище, а „Дюшен“.
Добре, ама докато експериментите на г-н Антъни бяха интересни и вълнуващи (миналия срок превръщаха мед в злато, или поне в позлатен мед), сега учениците бяха насадени на скучния г-н Корган, чиито лабораторни упражнения бяха от тъпи по-тъпи. Измерване на плътност. Определяне състава на водата. Определяне на разтвор като киселинен, основен или неутрален. Уфффф. Г-н Корган беше толкова муден, че вече две седмици класът се занимаваше с химичната реакция между водород и фруктоза - е други думи смесване на вода и захар, за да се получи бонбон.
Скайлър тъкмо се канеше да сложи стъкленицата върху дюзата, когато г-н Корган обяви, че този път ще бъде различно.
Читать дальше