Мелиса Круз - Маскарад

- Бих искал да... - покашляне - ... да се размествате всяка седмица. Дисциплината напоследък не е много добра, затова се налага да... - покашляне - ... да ви разделя от приятелите ви. Нека всички отляво да се преместят на чина от другата редица. Ще правим това разместване всяка седмица.

- Ще се видим след часа - каза Оливър, докато Скайлър си събираше нещата, за да се премести до Кингсли Мартин.

Големите пластмасови очила само подчертаваха красотата му и показваха, че нищо не може да помрачи привлекателността му. Дори е шушлекови панталони и изкуствени мустаци пак щеше да изглежда секси. Скайлър почти не го беше виждала, откакто се появи за пръв път, но пък беше чула как го превъзнасят до небесата, а и беше станала свидетел на арогантната му постъпка в двора тази сутрин.

- Много гадно стана с дядо ти - каза й той вместо поздрав.

Скайлър се постара да не покаже изненадата си. Но все пак Кингсли беше синьокръвен и сигурно родителите му бяха високо в йерархията на общността.

- Не бери грижа за него - отвърна лаконично тя, докато чакаше водата да заври.

- О, изобщо не се притеснявам. Просто съжалявам, че не можах да присъствам, за да видя как ще свърши схватката между Лорънс и Чарлс. Точно като едно време.

- Мда - съгласи се Скайлър, за да приключи въпроса.

От суеверие дори не беше казала на Оливър за завръщането на Лорънс. Ами ако Комитетът го прати обратно в Италия? Тогава просто нямаше да има нищо за казване.

- Я ми кажи, още ли си падаш по онова момче?

- Моля?

- Нищо - сви той невинно рамене. - Щом уж не разбираш - добави дяволито.

Когато се обърна на другата страна, Скайлър се възползва от възможността да го разгледа, без да я забележи. Говореше се, че е бил на бала. Възможно ли бе... възможно ли бе той да е момчето с маската, което я целуна на аф-търпартито? Без да иска, Скайлър сложи ръка на устните си. Ако бе той, това не значеше ли, че макар да го смята за отблъскващ, намира в него и нещо привлекателно? Оливър винаги цитираше Фуко, според когото страстта се зараждала от отвращението.

Изведнъж й хрумна една мисъл. Ами ако момчето с маската е било Оливър? На партито имаше червенокръвни... А и Оливър не обичаше да пропуска забавленията. Сигурно е имало начин да разбере за партито. Дали не бе почувствала привличане към момчето с маската, защото е бил най-добрият й приятел? Него ли беше целувала? Затова ли се държеше толкова мило с нея напоследък, с такава нежност?

Погледна крадешком към мястото, където стоеше Оливър. В момента той се мръщеше на Мими Форс, която прегори фруктозата и от разтопеното се разнесе сладка миризма.

Ако се беше целувала с Оливър, значеше ли това, че вече са повече от приятели? Трябваше ли да започнат да излизат? Привличаше ли я наистина? Погледна кестенявата му коса и се замисли как във Венеция така й се искаше да вкуси кръвта му. Това броеше ли се за привличане? А какво ли мислеше той за нея?

Скайлър остави идеално отлятата захар на масата и срещна погледа на едно друго момче.

Джак Форс. Стомахът й моментално се сви на топка.

Скайлър разбра, че се самозалъгва. Разсейваше се с мисълта, че може би си пада по Кингсли или Оливър, но в себе си без всякакво съмнение таеше надежда момчето, с което се е целувала, да е едно конкретно.

Джак.

Когато Скайлър се прибра вкъщи, Лорънс още го нямаше. Багажът на дядо й стоеше някак самотно в коридора и тя помоли Джулиъс да го занесе в стаята на Корделия. Хети беше приготвила вечерята и Скайлър я занесе с табла в стаята си, за да хапне пред компютъра. Корделия никога не би позволила подобно нещо. Тя държеше внучката й да се храни прилично на масата всяка вечер. Но нея вече я нямаше, за да налага правилата.

Докато си четеше имейлите, Скайлър даваше на Бюти малко от храната. След като неохотно се опита да си напише домашното, занесе подноса долу и помогна на Хети да зареди съдомиялната. Минаваше девет часът. Дядо й го нямаше почти дванайсет часа. Колко време можеше да е продължила тази среща?

Най-после, малко след полунощ, чу вратата да се отключва. Лорънс изглеждаше изтощен. Лицето му беше изопнато, сякаш се бе състарил с няколко десетилетия.

- Какво стана? - попита тя, притеснена от вида му, и скочи от мястото до прозореца, където бе седнала.

Без покривките върху мебелите дневната беше много уютна. Хети беше запалила камината. Скайлър не можеше да се насити на гледката към реката.

Лорънс закачи смачканата си старомодна шапка на закачалката и потъна в едно от старинните канапета срещу камината. Докато се наместваше, от него се вдигна облак прах.