Мелиса Круз - Маскарад

- Качвайте се, момичета - каза им портиерът и ги пусна да влязат през турникетите.

Офисът на „Шик“ беше на десетия етаж и двете се почувстваха удивени от безупречния интериор. Стените на чакалнята бяха облепени с плакати на най-известните корици - нещо като разходка сред най-красивите личности на XX и XXI век.

Възрастната рецепционистка им направи знак да седнат на удобните бели кожени фотьойли.

Двете момичета заговориха тихо на неутрални теми -клюки от училище, оценки и защо внезапно кафенето им бе започнало да предлага хотдог. И двете умишлено избягваха темата за мистериозната смърт на Дилън - Скайлър, защото се опасяваше, че това ще натъжи Блис, а Блис, защото смяташе, че няма какво повече да каже, след като разбра, че момчето от езерото е било Кингсли.

-Често излизаш с него - отбеляза Скайлър, когато Блис й разказа, че Кингсли я завел на парти в новия клуб „Дизастър“.

- Да - отвърна Блис.

Беше седнала на ръба на стола, сякаш се притесняваше да заеме повече място. Черната папка с портфолиото й лежеше в скута й.

- Той е готин - допълни тя.

Блис все още не си спомняше какъв е бил Кингсли в миналото й, но не можеше да отрече, че правеше настоящето й забавно. Явно си беше въобразил, че е Блис са гаджета, и прекарваха повечето си свободно време заедно. Той винаги успяваше да се сдобие е покани за най-хубавите купони. До него Блис вече не се чувстваше като увяхнало цвете, а като социална пеперуда. Освен това собствената й слава растеше и я караше да се чувства по-уверена сред бляскавите участници в нюйоркския нощен живот. Дори Мими изкоментира кисело как й е омръзнало името на Блис да й се набива в очите по вестникарските страници.

- Как е Оливър? - попита Блис.

- Добре - отвърна рязко Скайлър.

Всъщност Оливър се държеше малко дистанцирано напоследък, особено на фона на неотдавнашната му загриженост. Може да бе резултат на това, че тя се бе отдръпнала от него, или пък го притесняваше промяната в отношенията им. Не беше лесно да се превърнеш от най-добър приятел в помощник.

Стъклената врата се отвори и се появи слаба жилеста брюнетка. Двете момичета млъкнаха. Жената носеше свободна блуза тип туника, стегната е колан в ханша, впити къси дънкови панталони, фигурален чорапогащник и обувки е платформа. Тоалетът й бе разностилен, сякаш бе комбинирала дрехите в последния момент. В действителност обаче вероятно бе разучавала с часове снимки на модели и внимателно бе пресметнала как да съчетае отделните елементи, подобно на художник, който смесва бои.

- Блис, Скайлър? - извика тя.

- Вие ли сте Шантал? - попита Скайлър.

- Не, аз съм Кийтън, асистентката й.

- Даян или Бъстър? - пошегува се Скайлър.

Кийтън не й обърна внимание.

- Шантал е още на събрание, но ми каза да ви поканя да влезете - каза тя снизходително.

Въведе ги във фоайе, застлано е бял килим, където из лабиринта от офисни кутийки се носеха момичета, облечени с подобна модна екстравагантност, на десетсантиметрови токочета. До стената бяха паркирани щендери на колелца е различни етикети: „корица януари“, „отхвърлени“, „стават“, „за събранието е Бранън“, „върнати“ и „индекс“.

В офиса на Шантал бяха разхвърляни папки със снимки, една от стените беше покрита със стотици лъскави снимки на модели. Сред тях беше и корицата за следващия брой, а в ъгъла джафкаше миниатюрен териер.

- Стойте тук - нареди Кийтън. - Не мърдайте.

Скайлър и Блис я послушаха, макар Блис много да искаше чаша вода, а Скайлър умираше да посети тоалетната. Но и двете бяха удивени от атмосферата в офиса, а Кийтън не изглеждаше да има чувство за хумор, така че нито една от двете не посмя да рискува.

След около час Шантал най-после пристигна. Блис очакваше поредната бляскава слаба красавица, но тя се оказа крехка, ниска и кльощава жена с къса прическа и с очила с формата на котешки очи. Носеше свободен спортен пуловер, торбести панталони и японски кецове - удобни, но пуснати в ограничено количество, и затова убийствено скъпи.

- Здравейте, момичета - каза тя енергично, а после викна: - Кийтън, фотоапаратът ми! Не ти ли казах да го донесеш?

Тя седна на бюрото и заразглежда папките на момичетата.

- Да, тези съм ги виждала. Бива ги. О, и тази я бива. Тази не толкова - мърмореше си тя.

После затвори рязко папките и накара момичетата да позират на фона на бялата стена, за да им направи няколко пробни снимки.

Първа беше Блис. Всичко вървеше добре, докато една силна лампа не светна в лицето й и тя внезапно припадна.