Мелиса Круз - Маскарад

Известно време той остана загледан в камината.

- Не точно. Имам една лоша новина.

Усмивката на Скайлър помръкна.

- Чарлс ми каза, че е предприел постъпки да те осинови.

- Какво? Но защо?

Чарлс Форс - да я осинови? Кое му дава подобно право? Що за глупава шега беше това?

- Колкото и да е жалко, той е твой чичо. Когато Алегра, сестра му, го отхвърли и отказа да го приеме за партньор в този живот, той обърна гръб на семейство Ван Алън. Дори направи всичко по силите си, за да го унищожи. Да унищожи майка ти. Никога не й прости, че се омъжи за баща ти и те роди. Дори си смени името.

Скайлър се замисли колко пъти беше виждала Чарлс Форс, коленичил пред болничното легло на майка й. Не спираше да й ходи на посещение; той бе молил Алегра за прошка, не обратното.

- Така че той е последният ти жив роднина, като изключим мен, разбира се. Но аз не фигурирам никъде в този цикъл... Всъщност според докладите се водя мъртъв, починал през 1872 г. Бог да благослови швейцарските банки. Сметките ни са само с цифрови кодове, иначе нямаше да имам достъп до тях. Чарлс каза, че аз не съм способен да те отгледам, затова иска сам да се заеме с тази задача.

Чарлс Форс - неин чичо. Корделия беше намекнала нещо такова, но Скайлър отказваше да приеме тази част от изкривеното си родословно дърво.

- Но те не могат... искам да кажа... той не... Аз дори не го познавам.

- Не се тревожи. Няма да го допусна. Алегра би дала всичко, за да бъдеш далеч от него.

- А той защо те мрази толкова?

Очите на Скайлър се изпълниха със сълзи. Ето че Лорънс се върна и съдбата отново се намеси, за да я отдалечи от него. Замисли се как ли би се чувствала в дома на семейство Форс. Да живее заедно с Мими и Джак. На Мими определено ще й хареса, сигурна беше. А какво ли би си помислил Джак?

- „Ще се разделят баща против син, и син против баща“ -отвърна Лорънс с цитат от Библията. - Уви, винаги съм бил разочарование за сина си.

Из архивите на Вестник

„Ню Йорк херадд“

Редакцията на списание „Шик“ се намираше в лъскава бизнес сграда от стъкло и бетон в центъра на Таймс скуеър. То беше само едно от многото медийни притежания на дружество „Кристи-Бест“, което държеше още „Флаш“, „Кис“, „Сплендид“, „Майн“ и още редица други заглавия от една дума. Фоайето имаше ведра атмосфера, облицовано с мрамор, с капещ дзен фонтан. Ониксовите бюра на рецепцията се обслужваха от цяла армия пазачи в сини униформи.

Един следобед след училище Блис чакаше търпеливо във фоайето, докато пазачът се обаждаше на модния агент, за да узнае дали да я пусне да влезе. От „Фарнсуърт моделс“ я бяха изпратили на кастинг в редакцията, за да преценят дали да я наемат за предстоящата фотосесия.

Блис беше облечена в обичайните си дрехи за кастинги - много тесни дънки Stitched for Civilization , свободна бяла риза и равни обувки. Беше почистила старателно лицето си и бе дошла без грим, както я посъветваха от агенцията. След участието си в рекламата на Stitched for Civilization и публикуването на снимката й с роклята на „Диор“ в целия свят Блис се беше превърнала в много търсен модел. Освен това я коронясаха за новата млада звезда на Нюйоркското общество и измести Мими от мястото й сред най-добре облечените. Участва в реклама на обувки, в друга на „Гап“, а списание „Кис“ й посвети пет страници. „Шик“ обаче беше списанието майка на всички лъскави издания. За Блис професията на модел не беше нищо повече от лудория, но въпреки това тя много искаше да бъде част от тази лудория.

- Скайлър ван Алън - съобщи момичето до нея.

Блис се обърна изненадано.

- Скайлър! И ти ли си тук за кастинга на „Шик“?

- Да - усмихна се Скайлър.

Откакто баба й бе починала, тя отказваше предложенията за снимки, с които я засипваха след билборда на Stitched for Civilization на Таймс скуеър. Отстъпи пред увещанията на Линда Фарнсуърт само за да се разсее от тревожните мисли за Чарлс Форс и намерението му да я осинови.

Както обикновено, изглеждаше като дрипла в размъкнатия пуловер, туниката с висока талия, пластмасов гердан на няколко реда, клин и гуменки. Трябваше обаче да се отбележи, че преди време няколко модни редактори я бяха зърнали във фоайето и бяха забелязали уникалния й стил. Три месеца по-късно пуснаха в „Кис“, „Сплендид“ и „Флаш“ предложения за тоалет, странно наподобяващ днешния на Скайлър.