Мелиса Круз - Маскарад

Настъпи време за раздяла и гостите започнаха да се сбогуват едни с други. Бяха прекарали чудесно и бяха хвърлили огромни средства за бала, надминаващи дори рекорда от миналата година.

Мими разпрати съобщенията. За избраните тийнейджъри, вечерта едва започваше.

Афтърпарти. Ейнджъл Оренсанц. Полунощ. Носи маска. Вход само за получилите съобщението.

Настъпи радостно въодушевление сред поканените, както и объркване и разочарование сред тези, които не бяха получили съобщението.

- Ще се преобличаш ли? - попита Блис на излизане.

- Луда ли си? - отвърна Мими. - Мисля да нося тази рокля, докато не се наложи да я смъкнат от трупа ми - пошегува се тя. - Ела горе. Имаме страхотни маски.

Мими беше в приповдигнато настроение. Балът беше забавен, но истинският купон тепърва предстоеше.

Скайлър излезе, загърната със старото кожено палто на Корделия. Джулиъс, шофьорът на баба й, я чакаше търпеливо в старата кола.

- Накъде?

Тя тъкмо се канеше да отвърне „Към къщи“, когато телефонът й избръмча. Сигурно е Оливър, помисли си тя. Не. Някакво съобщение от скрит номер, в което се казваше, че трябва да отиде в Ейнджъл Оренсанц, изоставената синагога в Долен Ийст Сайд. Да носи маска? Каква беше тази работа?

- Получи ли съобщението? - извика Сесили Епългейт от съседната кола.

Тя беше от отбора на Мими и Скайлър се зачуди защо момичето изобщо си прави труда да разговаря с нея.

- Ъ-ъ, да.

-Значи ще се видим там - каза весело Сесили. -Страхотна рокля, между другото. Майка ми каза, че със сигурност е класика на „Шанел“.

Значи това било. Понякога й се струваше, че всичко в тази гимназия е адски глупаво. Ако си облечен по определен начин и притежаваш „правилните“ неща като дизайнерска чанта, най-новия модел мобилен телефон или скъп часовник, животът е по-лесен. Скайлър никога не бе имала нищо от тези неща. Корделия беше много стриктна, що се отнасяше до парите, които й отпускаше, и Скайлър вечно носеше дрехи втора употреба или от разпродажби.

Но роклята на скъпа модна къща беше променила отношението на Сесили към нея. Поне за тази вечер.

- У дома ли да ви закарам, г-це Скайлър?

Беше обещала на Оливър да му се обади веднага, щом си тръгне от партито. Беше му казала, че отива само за няколко минути и ще си тръгне бързо след вечеря, но вече минаваше единайсет и половина. Сигурно още не се е съвзел от часовата разлика, помисли си тя. Най-вероятно е заспал пред телевизора.

Съобщението сигурно се отнасяше за партито в центъра, за което съучениците й говореха на бала. Коментираше се, че Мими Форс организира някаква оргия тази нощ. Дали да отиде? Едва ли щеше да й навреди... Освен това, ако Мими е там, значи и Джак ще е там. Спомни си колко красив изглеждаше във фрака и начина, по който я погледна, когато тя се появи на бала. Зелените му очи се бяха впили в нейните. Не много отдавна той беше твърдо решен да разкрие истината за среброкръвните, а после изведнъж се отказа. Може би все още имаше някакъв шанс да го убеди да й помогне в битката. След отказа на дядо си тя не знаеше какво да прави. Но ако Джак я подкрепеше... Тя взе решение.

- Да, към къщи, но за малко. Трябва да взема нещо, един сувенир от Венеция. После отиваме в центъра.

Из архивите на Вестник

„Ню Йорк хералд“

Блис, както и много от гостите, ахна от възхита, щом пристигна на афтърпартито. Изоставената синагога беше осветена от хиляди чаени свещи, хвърлящи дълги мрачни сенки по стените. Мими беше права - мястото приличаше на древни руини и имаше нещо призрачно и романтично в това да танцуваш на светлина от свещи.

Всички гости бяха с балните си тоалети, а маските придаваха на вечерта мистериозен блясък. Момчетата бяха невероятно красиви във фраковете си, а момичетата - великолепни в дизайнерските си рокли и с някак порочен вид под маските.

Блис сложи маската с пера и скъпоценни камъни на лицето си. Беше й малко трудно да вижда с нея. Забеляза, че Скайлър пристига. Добре. Беше препратила съобщението до нея без знанието на Мими.

Диджеят въртеше баухаус - мрачна тежка музика. До Блис се приближи момче с бяла вратовръзка и фрак, с маска на тъжния клоун Пиеро. Направи й знак с ръка към дансинга.

Блис кимна и го последва. Той разтвори ръце и тя пристъпи в обятията му.

- Значи си оцеляла - прошепна й той.

Устните му бяха толкова близо до ухото й, че усещаше диханието му.