Мелиса Круз - Маскарад

Мястото на Скайлър бе до мрачните родители на Аги Карондолет. Очевидно се чувстваха обидени, че са ги настанили там и почти не говореха със Скайлър, като оставим настрана съболезнованията за Корделия. Момичето видя Блис на главната маса и й помаха. Блис й помаха в отговор.

- Ела тук - направи й знак Блис.

Скайлър събра златистите си поли и тръгна към нея. Двете момичета се прегърнаха сърдечно.

- Скай, трябва да ти кажа нещо... за Дилън. - започна Блис.

- Така ли? - повдигна вежди Скайлър.

- Мисля, че той е... - Блис не успя да довърши, защото едно момче се доближи и я покани на танц. - Разбира се - сви рамене тя. - Ще ти разкажа по-късно - добави към Скайлър.

Скайлър се върна на мястото, чудейки се какво ли е искала да й каже Блис, единствената й приятелка на този бал. И без това чувстваше, че мястото й не е тук. Защо изобщо дойде? Заради Корделия? Заради името Ван Алън? Не, трябваше да бъде честна поне пред себе си. А истината болеше. Причината да дойде бе, че искаше да види Джак Форс отново. Истинска агония.

Ето го там, плътно до сестра си. Двамата обикаляха из залата, прегърнати през кръста. Джак беше сложил ръка на тънката й талия. Скайлър бе дочула Старейшините да говорят за свързаността на двамата, за безсмъртен обет.

Дойде ред за следващото ястие - печен гълъб със студен сос от аспержи. Изглеждаше прекрасно, но на нея й се стори сухо и сипкаво.

- Джак, време е - прошепна Мими тихо на ухото му.

Практична както винаги, тя бе решила да игнорира видяното преди малко. Мими беше майстор на самозалъгването. Ако нещо я притесняваше, тя просто отказваше да признае съществуването му. В нейните очи Скайлър ван Алън беше някакво моментно, макар и дразнещо увлечение.

Но за Джак появата на Скайлър само разпали чувства, които месеци наред беше потискал. Един тревожен въпрос не го оставяше на мира - защо Скайлър му въздействаше толкова силно? Да не би да е заради приликата с Алегра? Това ли беше всичко? Или имаше и нещо ново, нещо, за което не беше подготвен, не беше очаквал? Той поклати глава, засрамен и отвратен от себе си. Мястото му беше до сестра му. Може би просто трябва да се държи така, все едно Скайлър не съществува.

- Очакват ни да поведем кадрила - каза Мими.

Джак послушно я придружи до дансинга, където имаше още три двойки. Според традицията младите, които предстоеше да бъдат представени в обществото, трябваше да поведат танца, а основната четворка се формираше от най-високопоставените семейства в йерархията на Комитета. Сред тях щеше да бъде и Аги Карондолет, ако беше жива.

Мими си мислеше, че кадрилът е просто по-засукано име на обикновен скуеър дене, но все пак й беше приятно, когато Джак я преведе през кръстосването, изравняването, осморката, завършваща с фигура от четири дами, което я изведе в началото на групата, където й беше мястото.

След края на танца младежите останаха по местата си в средата на дансинга в очакване да бъдат официално представени от председателя с настоящите и с истинските си имена.

- Дехуа Чен.

Една от китайските красавици и тя пристъпи напред.

- Позната сред нас с истинското си име - Ши Уангму.

Ангелът на безсмъртието.

Следващата обявена беше сестра й.

- Деминг Чен.

Ангелът на милосърдието.

Двете бяха абсолютно еднакви - същата ведра красота, нежна кожа, копринена черна коса и секси издължени бадемовидни очи и чипи носове, осеяни с лунички.

- Известна сред нас като Куан Ин.

Още няколко души бяха обявени и се подредиха в кръг, образувайки цял небесен пантеон.

Най-после прожекторът се насочи към Мими и Джак. Тя стисна здраво ръката му.

- Маделин Форс.

Мими пристъпи напред с вдигната брадичка.

- Позната сред нас като Азраел.

Ангелът на Смъртта.

- Бенджамин Форс.

Джак се поклони.

- Познат сред нас като Абадон.

Ангелът на бездната.

Двата ангела на Апокалипсиса. Такава беше безсмъртната им съдба. Най-силната двойка вампири след Пречистите. Двамата лейтенанти на Луцифер, обърнали му гръб след Падението. В Рим двамата бяха унищожили племето на среброкръвните. Само благодарение на тяхната сила синьокръвните оцеляха през хилядолетията.

Джак се усмихна на Мими и двамата едновременно се поклониха на Старейшините.

Бяха създадени за тази мисия.

Кафето беше сервирано в златни канички, а за десерт имаше традиционен валдорфски пудинг с праскови и ликьор, еклери с ванилия и шоколад и торта с въздушно лек белтъчен крем, покрита с бита сметана с вкус на амарето.