Брандън Сандърсън - Последната империя

— Ти пък какво разбираш от това? — озъби се Кеймън.

— Достатъчно разбирам. — И още щом го каза, съжали — беше твърде предизвикателно. Кеймън помръдна тлъстата си ръка и Вин се присви в очакване на поредната плесница. Не можеше да си позволи да използва повече Късмет върху него. Беше и останал съвсем малък запас.

Но този път Кеймън не я удари. Вместо това въздъхна и положи ръка на рамото й.

— Вин, защо непрестанно ме предизвикваш? Знаеш в какви дългове бе затънал брат ти, преди да избяга. Даваш ли си сметка, че не толкова милостив човек на мое място отдавна щеше да те е продал на развратителите? Щеше ли да ти хареса да обслужваш някой сластолюбив благородник, докато не му омръзнеш и не нареди да те екзекутират?

Вин сведе поглед към земята.

Кеймън заби пръсти в рамото й и този път тя не можа да се сдържи и изстена от болка. Той се ухили доволно.

— Честно казано, Вин, не зная защо те държа. — И я стисна още по-силно. — Трябваше да се отърва от теб още преди месеци, когато брат ти ме предаде. Но сигурно съм с твърде добро сърце.

Най-сетне я пусна и й посочи да застане в ъгъла, до едно високо декоративно растение. Тя направи каквото й нареди, като се намести така, че да вижда цялото помещение. „Болка и нищо повече. Свикнала съм да търпя“.

Кеймън помълча известно време. След това, както се очакваше, махна на „слугите“.

— Вие двамата! Дрехите ви са прекалено лъскави. Идете и се облечете така, че да приличате на скаа — и доведете още шестима.

Скоро стаята се напълни със скаа — както бе предложила Вин. Принудителят пристигна малко след това.

Вин наблюдаваше как прелан Лейрд пристъпва надменно в помещението. Облечен в тъмносиво расо и с обръсната глава, като всички принудители. Татуировката около очите показваше, че е прелан, старши чиновник в Отдела на финансите. Зад него вървяха двама по-дребни принудители — техните татуировки не бяха толкова заплетени.

Кеймън се надигна да посрещне прелана, знак на уважение, което дори някой виден благородник от Голяма къща би оказал на принудител от ранга на Лейрд. Влезлият нито склони глава, нито отвърна по някакъв начин, а бавно прекоси стаята и се настани в креслото срещу Кеймън. Един от „прислужниците“ се завтече и му поднесе изстудено вино и плодове.

Лейрд си взе плод и остави прислужника да стърчи до него с подноса, сякаш беше част от мебелировката.

— Лорд Джедуи — заговори той. — Радвам се, че най-сетне се срещаме.

— Аз също, ваша милост — отвърна Кеймън.

— И пак ще попитам: защо не можахте да дойдете до сградата на Отдела и вместо това се налага да ви навестявам тук?

— Коленете ми, ваша милост — отвърна Кеймън. — Лекарите ме посъветваха да ги товаря колкото се може по-малко.

„Да не говорим, че за нищо на света не би се натикал сам в зандана на Министерството“ — помисли Вин.

— Ясно. — Лейрд кимна. — Слаби колене значи. Сериозна пречка за човек, който се прехранва от транспорт.

— Не ми се налага да пътувам, ваша милост — отвърна Кеймън и сведе глава. — Аз съм само организатор.

„Добре — помисли Вин. — Трябва да изглеждаш раболепен, Кеймън. Нали си отчаян“.

Вин се надяваше малката им пиеска да успее. Кеймън я заплашваше и я биеше — но вероятно си даваше сметка, че дължи късмета си на нея. Тя не знаеше дали осъзнава, че плановете му се реализират по-успешно, когато тя е в стаята, но изглежда бе забелязал някаква връзка. Което я правеше ценна — а Рийн често повтаряше, че най-сигурният начин да оцелееш в подземния свят е ако убедиш другите, че си незаменим.

— Ясно — повтори Лейрд. — Само че се опасявам, че срещата ни е малко закъсняла, що се отнася до плановете ви. Финансовият отдел вече обсъди вашето предложение.

— Толкова скоро? — попита Кеймън с непресторена изненада.

— Да — отвърна Лейрд и сръбна от виното, без да освобождава слугата. — Отказахме се да сключваме договор с вас.

Кеймън го погледна сащисано.

— Съжалявам да го чуя, ваша милост.

„Но Лейрд все пак дойде на срещата — помисли Вин. — Това означава, че има за какво да се преговаря“.

— Наистина — продължи Кеймън, който, изглежда, бе стигнал до същия извод. — Крайно неприятно, предвид на това, че се готвех да направя още по-изгодно предложение на Министерството.

Лейрд повдигна татуираните си вежди.

— Съмнявам се, че това вече има значение. Някои в Съвета са на мнение, че Отделът ще получи по-добро обслужване, ако сключим договор с някоя по-стабилна Къща.