Брандън Сандърсън - Последната империя

— Доста закъсня, Кел.

— Реших да се отбия до няколко плантации на север.

— О? — възкликна Доксон. — Дали пък нямаш нещо общо със смъртта на лорд Трестинг?

Келсайър се усмихна.

— Би могло да се каже.

— Кончината му предизвика голям отглас сред местното благородничество.

— Такава беше и моята идея — призна Келсайър. — Макар че, честно казано, не планирах да се стига до толкова драматична развръзка. Стана случайно.

Доксон повдигна вежди.

— Как по-точно „случайно“ убиваш един благородник в собственото му имение?

— С нож в гърдите — отвърна безгрижно Келсайър. — Или, по-точно, с два ножа в гърдите — винаги е добре да се застраховаш.

Доксон завъртя очи.

— Смъртта му не е кой знае каква загуба, Докс — продължи Келсайър. — Дори сред благородниците Трестинг имаше репутацията на жесток човек.

— Не ми пука за Трестинг — отвърна Доксон. — Просто се чудех колко трябва да съм изкукал, за да се съглася пак да работя с теб. Нападение над провинциален благородник, заобиколен от собствената му охрана… Честно, Кел, бях забравил какви безразсъдства си склонен да вършиш.

— Безразсъдства? — попита Келсайър и се разсмя. — Това не беше безразсъдство, по-скоро лека диверсия. Да знаеш само какви неща съм намислил!

Доксон го погледна втренчено, после се разсмя.

— В името на лорд Владетеля, Кел, радвам се, че пак си тук. Последните няколко години бяха доста скучни.

— Това ще го поправим — обеща Келсайър и си пое дълбоко въздух. Саждите продължаваха да се сипят. Уличните чистачи отново се бяха заловили за работа. Наблизо премина градски патрул и поздрави двамата с леко кимване. Те изчакаха в мълчание, докато войниците се отдалечат.

— И аз се радвам, че се върнах — заговори Келсайър. — Има някакъв уют в Лутадел — въпреки потискащия вид на тази каменна дупка. Организира ли срещата?

Доксон кимна.

— Можем да започнем още тази вечер. Как влезе, между другото? Имам свои хора, които наблюдават портата.

— А? Уф, промъкнах се през нощта.

— Но как… — Доксон се сепна. — Хубаво де. Май ще трябва да свиквам.

Келсайър сви рамене.

— Не виждам защо. Винаги си работил с Мъгливи.

— Да, но сега е различно. — Доксон вдигна ръка, за да изпревари възраженията му. — Не шикалкавя, Кел. Просто ми трябва време, за да привикна.

— Добре де. Кой ще дойде довечера?

— Ами, Бриз и Хам със сигурност. Ужасно се заинтересуваха от тази твоя тайнствена работа — да не говорим, че ми се сърдят, задето не искам да им кажа какво си правил през изминалите няколко години.

— Това е добре — рече усмихнато Келсайър. — Нека се чудят. Ами Трап?

Доксон поклати глава.

— Трап е мъртъв. Преди няколко месеца Министерството най-сетне го спипа. Дори не си направиха труда да го пращат в Ямите — обезглавиха го на място.

Келсайър затвори очи и въздъхна. Изглежда, Стоманеното министерство в края на краищата слагаше ръка на всеки. Понякога му се струваше, че целта на живота на един тръгнал срещу властта скаа не е да оцелее, а да подбере подходящия момент, в който да умре.

— Оставаме без Задимител — проговори най-сетне Келсайър и отвори очи. — Имаш ли някакви предложения?

— Ръди — рече Доксон.

Келсайър поклати глава.

— Не. Той е добър Задимител, но не става като човек.

Доксон се засмя.

— Не става дори за група крадци… Кел, едва сега осъзнах колко ми е липсвала работата с теб. Добре, кой тогава?

Келсайър се замисли.

— Клъбс все още ли държи онова дюкянче?

— Доколкото знам — отвърна бавно Доксон.

— Казват, че е един от най-добрите Задимители в града.

— Така казват — потвърди Доксон. — Но не мислиш ли, че и с него се работи трудно?

— Не е чак толкова непоносим — отвърна Келсайър. — Особено като му свикнеш. Освен това мисля, че тази работа ще го привлече.

— Ами добре. — Доксон повдигна рамене. — Ще го поканя. Ако не се лъжа, един от роднините му е Калаено око. Искаш ли да поканя и него?

— Добра идея.

— Хубаво. Остава само Йеден. Стига все още да го интересува…

— Той ще дойде — заяви Келсайър.

— Дано — отвърна Доксон. — Нали той ще ни плаща.

Келсайър кимна, после се намръщи.

— Забрави Марш.

Доксон повдигна рамене.

— Предупредих те. Брат ти никога не е одобрявал нашите методи и сега… е, познаваш Марш. Не желае да има нищо общо с Йеден и бунтовниците, камо ли с престъпна пасмина като нас. Май ще трябва да намерим някой друг, който да проникне при принудителите.

— Не — отсече Келсайър. — Той ще го направи. Ще се наложи да се отбия, за да го убедя.