Брандън Сандърсън - Кладенецът на възнесението

Но ето, че се появи нов запас.

Всеки път, когато бе разпалвала алуминиева сплав, бе изпитвала заслепяваща болка в главата. „Защо ли не си взех поука…“ Стисна зъби, пресегна се я разпаля новата сплав.

Не се случи нищо.

— Опита ли вече? — попита разтревожено Елънд.

Вин бавно кимна.

— Нямам главоболие. Но… не съм сигурна дали тази сплав въобще върши нещо.

— Гори ли? — поинтересува се Хам.

Вин кимна отново. Усещаше познатата топлина в тялото си, мъждукане, подсказващо й, че металът е запален. Размърда се предпазливо, но не усети някаква физическа промяна. Накрая вдигна глава и сви рамене.

Хам се намръщи.

— Щом не ти стана зле, значи сте открили правилната смес. Всеки метал има само една валидна смес.

— Или поне така се смята.

— Какво смесихте този път?

— Алуминий и мед.

— Интересно — рече Хам. — И нищо ли не усещаш?

Вин поклати глава.

— Ще трябва да се поупражняваш още малко.

— Май извадих късмет — въздъхна Вин и изгаси дуралуминия. — Терион е приготвил четирийсет различни сплави, които смята, че трябва да изпитаме, след като си набавим достатъчно алуминий. Това беше петата.

— Четирийсет? — Елънд повдигна вежди. — Не знаех, че съществуват толкова много метали, от които да се правят сплави!

— За сплав не са нужни два метала — отвърна разсеяно Вин. — Достатъчен е един и още нещо. Като стоманата — желязо и въглерод.

— Четирийсет… — повтори Елънд. — Щеше ли да изпробваш всичките?

Вин сви рамене.

— Отначало идеята ми се струваше добра.

Елънд я погледна угрижено, но не каза нищо. Вместо това се обърна към Хам.

— Е, Хам, има ли нещо, заради което искаше да ни видиш?

— Нищо важно — отговори Хам. — Щях да питам Вин дали е във форма да се упражняваме. Закърнявам на тази военна служба, а тя има още какво да учи за боя с тояги.

— Разбира се — рече Вин. — Защо не?

— Ел, ти ще дойдеш ли? — попита Хам. — Да потренираш?

Елънд се разсмя.

— Срещу някой от вас двамата? Това ще накърни кралското ми достойнство.

Вин се намръщи.

— Наистина трябва да се упражняваш повече, Елънд. Дори не знаеш как се държи сабя, а с бастунчето се дуелираш ужасно!

— И защо ми е да се безпокоя? Нали ти ме пазиш?

— Невинаги ще сме до теб, Елънд. Щях да съм малко по-спокойна, ако знаех, че можеш да се защитаваш.

Той се усмихна, хвана я за ръката и я дръпна да се изправи.

— Ще го направя при първа възможност, обещавам. Но не и днес — имам толкова много неща на главата. Какво ще кажете обаче да дойда да ви погледам? Може да се науча и с гледане — което е по-добрият вариант, отколкото да ям пердах от едно момиче.

Вин въздъхна, но реши засега да изостави тази тема.

Елънд стоеше до перилата на тренировъчната площадка. Частица от него жадуваше да иде там и да се упражнява с Вин и Хам. Но по-голямата част не виждаше смисъла в това.

„Всеки убиец, който пратят при мен, ще е аломант — помисли той. — И, десет години да тренирам, пак няма да мога да се справя с него“.

На площадката Хам замахна няколко пъти с тоягата, после кимна. Вин пристъпи към него, вдигнала своята тояга, която бе поне с една стъпка по-висока от нея. Докато ги наблюдаваше, Елънд не можеше да не забележи очевидното неравновесие в силите. Хам имаше яки мускули и солидното телосложение на професионален войник. Вин изглеждаше дори по-слаба от обикновено, облечена с плътно прилепнала риза и панталони, без наметало, което да прикрива тъничката й фигура.

Впечатлението бе подсилено от следващите думи на Хам:

— Ще се упражняваме с тояга, а не в Тласкане и Теглене. Няма да използваш друго освен пютриум, ясно? Вин кимна.

Така беше винаги, когато тренираха. Хам твърдеше, че няма друг заместител освен упражненията, колкото и да е могъщ един аломант. Позволяваше на Вин да използва пютриум, защото той увеличаваше силата и гъвкавостта й и подобряваше координацията й.

Тренировъчната площадка приличаше на вътрешен двор. Бе разположена зад една от казармите и бе заобиколена от навес. Елънд стоеше под навеса, чийто покрив засенчваше червеникавото слънце. Не само това, но и спираше сипещите се от небето сажди. Той опря ръце на перилата. Зад него войници сновяха насам-натам. Немалко спираха да погледат — двубоите на Хам и Вин винаги бяха интересни.