Брандън Сандърсън - Героят на времето

Мнозина биха се побъркали от пребиваването в подобно затворено пространство толкова дълго време. Всъщност той не знаеше дори откога е тук. От месеци? Но за негово щастие ТенСуун познаваше Благодатта на Съзнанието. Умът му не се поддаваше лесно на натиск отвън.

Понякога той проклинаше Благодатта, задето го опазваше от лелеяното облекчение на лудостта.

„Съсредоточи се“ — рече си той. Въпреки че нямаше мозък, или поне нямаше такъв, какъвто имаха хората, той можеше да мисли. Не разбираше как. Не беше сигурен дали въобще някоя кандра знае отговора на този въпрос. Може би кандрите от Първото поколение притежаваха повече познания по въпроса, но дори да бе така, не бяха предали знанията си нататък.

„Не могат да те държат тук вечно — рече си той. — В Първия договор се казва…“

Ала от известно време го глождеха съмнения относно Първия договор — най-вече дали Първото поколение все още го тачи. Как би могъл да ги вини? ТенСуун бе Нарушител на Договора. Той сам бе признал, че се е обърнал срещу волята на своя господар и вместо на него е помогнал на друг. Измяна, довела до смъртта на неговия господар.

Ала този позорен акт бе най-малкото от престъпленията му. Наказанието за Нарушаване на Договора бе смърт и ако ТенСуун бе спрял дотук, отдавна да са го пратили на оня свят. За нещастие залогът бе далеч по-голям. Признанието на ТенСуун — направено при проведения от Второто поколение разпит — бе разкрило много по-опасна и значима простъпка.

ТенСуун бе издал тайната на своя народ.

„Не могат да ме екзекутират — мислеше си той, не толкова от страх, колкото за да запази ясна мисълта си. — Не и докато не разберат на кого съм казал“.

Тайната. Тази съкровена, безценна тайна.

„Аз обрекох всички ни. Целия ми народ. Отново ще станем роби. Не, ние вече сме роби. Ще се превърнем в нещо друго — в машини, с умове, командвани от други. Пленници, неспособни да контролират телата си“.

Това бе неговата вина — че бе задействал ужасна сила. Това бе причината, заради която заслужаваше затвор и смърт. Но въпреки това той жадуваше да живее. Би трябвало да се презира. Ала по някаква причина смяташе, че е постъпил правилно.

Намести се, разтвори мускулите в средата на тялото си и там се образува малка вдлъбнатина. Трябваше да улови всичката храна, която му хвърлят — и без това дажбата бе съвсем оскъдна. Но от решетката не падна нищо. Той чакаше търпеливо. Най-сетне ключалката горе изщрака. Макар че нямаше уши, той долавяше ясно скърцането на пантите и изтракването, когато решетката се удари в пода.

„Какво става?“

Спуснаха куките. Те се забиха в плътта му, закотвиха се в мускулите и го измъкнаха горе. Болеше. Не само от остриетата, а и от внезапно разлялото се на широкия под тяло. ТенСуун усети вкуса на прах и камък. Мускулите му трепереха, отвикнали да са извън тясната шахта. Той се напрегна, изопна туловището си по начин, който допреди секунди бе невъзможен.

Сетне се появи то. Усещаше го. Киселина, гъста и задушлива, вероятно носена в позлатена кофа, донесена от тъмничарите. Значи най-накрая щяха да го убият.

„Но те не могат! — помисли той. — Първият договор, законът на нашия народ…“

Нещо падна върху него. Не беше киселина, нещо твърдо. Той го докосна нетърпеливо, раздвижи несръчно мускули, за да долови вкуса му. Беше овално, с отвори и няколко остри ръба… череп.

Киселата миризма се усили. Да не би да я разбъркваха? ТенСуун се раздвижи забързано, обви се около черепа, започна да го изпълва. Беше запазил малко разтворена плът в една торбичка в тялото си. Извади я, полепи я върху черепа и се зае да създава кожа. Той остави очите неоформени, работейки върху белите дробове, формирайки език, пренебрегвайки устни за момента. Работеше с усещането за наближаваща гибел, тъй като киселият мирис непрестанно се усилваше. А после…

То го удари. Разкъса мускулите от едната страна на тялото му, проникна във вътрешността и почна да я разяжда. Изглежда, Второто поколение се бе отказало от идеята си да измъкне тайната от него. Но преди да го убият, трябваше да върнат способността му да говори. Така повеляваше Първият договор — оттам и черепът. И същевременно вероятно тъмничарите бяха получили заповед да го довършат, преди да успее да каже нещо в своя защита. Те следваха буквата на закона и същевременно смятаха да игнорират съдържанието му.

Не си даваха сметка обаче за бързината, с която можеше да действа ТенСуун. Малцина кандри бяха прекарали толкова дълго време в изпълнение на Договори — почти всички представители на Второто поколение и голяма част от тези от Третото отдавна бяха напуснали служба и водеха безгрижен живот тук, в Родната земя.