Брандън Сандърсън - Сияйни слова

— Смятам, че мога да го направя.

— Добре. Ще ти дам няколко души, които да ти помагат.

— Няколко? — попита Тефт. — Мога да взема и повече от неколцина…

— Ще трябва да се оправиш с няколко — каза Каладин, спря на пътеката и се обърна на запад, към двореца на краля отвъд стената на лагера. Той се издигаше на склон, надвесен над останалите военни лагери.

— Повечето от нас ще трябват, за да опазим Далинар Колин жив.

Моаш и останалите се заковаха до него. Каладин присви очи в посока на двореца. Със сигурност не изглеждаше достатъчно внушително, та да подслонява крал — тук всичко беше от камък и от нищо друго освен камък.

— Склонен си да се довериш на Далинар? — попита го Моаш.

— Той даде Меча си за нас — припомни Каладин.

— Дължеше ни това — изръмжа Белязания. — Ние спасихме проклетия му от Бурята живот.

— Може и да е било само преструвка — рече Моаш и скръсти ръце. — Политически игрички — той и Садеас опитват да се подхлъзнат един друг.

Сил кацна на рамото на Каладин и прие формата на млада жена с падаща лъскава рокля, цялата синьо-бяла. Със сключени ръце, тя гледаше кралския дворец, където Далинар Колин бе отишъл според уговорката.

Споменал беше на Каладин, че ще направи нещо, което ще ядоса много хора. Ще им отнема игрите…

— Трябва да опазим този човек жив — натърти Каладин и изгледа останалите. — Не знам дали му се доверявам, но той е единственият на тези равнини, който е показал някакъв намек за състрадание към мостовите. Ако умре, нека предположим колко време ще отнеме на наследника му да ни продаде отново на Садеас.

Белязания изсумтя подигравателно.

— Ще ми се да видя как опитват, когато начело ни стои Сияен рицар.

— Аз не съм Сияен рицар.

— Добре, както и да е — продължи Белязания. — Каквото и да си , няма да им е лесно да те отделят от нас.

— Мислиш, че мога да се бия с всички тях ли, Белязан? — попита Каладин и погледна по-възрастния мъж в очите. — Десетки Броненосци? Десетки хиляди войници? Смяташ, че един човек може да го стори?

— Не някой човек — упорито продължи Белязания. — Ти.

— Аз не съм божество, Белязан — отвърна Каладин. — Не мога да удържа натиска на десет армии.

Той се обърна към другите двама.

— Решихме да останем тук, на Пустите равнини. Защо?

— Какво бихме спечелили от едно бягство? — попита Тефт и сви рамене. — Дори като свободни хора щяхме да свършим, като се запишем в някоя от армиите на хълмовете. Или това, или щяхме да умрем от глад.

Моаш кимна.

— Мястото не е по-лошо от кое да е друго, докато оставаме свободни.

— Далинар Колин е нашата най-добра надежда за истински живот — отбеляза Каладин. — Телохранители, а не принудително набрани работници. Свободни хора, въпреки клеймата на челата ни. Никой друг няма да ни даде това. Ако искаме свобода, трябва да опазим Далинар Колин жив.

— А Убиецът в бяло? — кротко запита Белязания.

Бяха дочули какво върши той по света — убиваше крале и Върховни принцове във всички държави. Военните лагери говореха само за това, откакто вестите бяха дошли по далекосъобщителя. Императорът на Азир — мъртъв. Я Кевед в безпорядък. Половин дузина други държави останали без владетели.

— Той вече е убил нашия крал — продължи Каладин. — Старият Гавилар е бил първата жертва на убиеца. Просто трябва да се надяваме, че е приключил тук. И в двата случая ние защитаваме Далинар. На всяка цена.

Един по един те кимнаха, ако и с неохота. Той не ги винеше. Доверяването на светлооките не ги бе довело далеч — дори Моаш, който някога говореше добре за Далинар, май беше загубил привързаността си към него и към всички светлооки.

В действителност Каладин бе леко изненадан от себе си заради доверието, което изпитваше. Все пак, Бурята да го отнесе, Сил харесваше Далинар. Това натежаваше.

— Засега сме слаби — сниши глас Каладин. — Но ако определено време вършим това и защитаваме Колин, ще бъдем добре заплатени. Аз ще мога да ви обуча — наистина да ви обуча — за войници и офицери. Освен това ще можем да обучим останалите. Никога няма да сме в състояние да се справим сами тук като две дузини бивши мостови. Какво става обаче, ако вместо това ние сме отлично подготвена наемна военна част от хиляда души, снабдени с най-доброто въоръжение в лагерите? Ако нещата станат от лоши по-лоши и сме принудени да напуснем лагера, бих предпочел да го направим като сплотен, закален отряд, който не може да бъде пренебрегнат. Дайте ми една година с тези хиляда души и ще мога да го направя.