Мелиса Круз - Островът на изгубените

Окото на дракона.

- Това... - не можа да довърши.

Злодеида кимна.

- Да, това е Окото на дракона. И да, ти ме разочарова. За щастие, не всички мои слуги са безполезни като теб.

Мал не обърна внимание на думата слуги.

- Но как?

Злодеида се изсмя.

- Глупаво дете, какво изобщо знаеш ти за героичните мисии?

- Но ние го намерихме в Забранената крепост! Докоснах го... преди час! - каза Мал. - Беше в твоята тронна зала. Висеше до стената. Така, че да можеш да го виждаш от трона.

Майка й я изгледа. Мал не беше сигурна, но й се стори, че за възможно най-миниатюрната частица от секундата майка й беше съвсем мъничко впечатлена от нея.

- Докоснах го и припаднах.

- Докоснала си го? Нима - каза Злодеида. - Е, браво на теб. Наистина си слаба като баща си.

Мал настръхна.

- Не разбирам.

- Докоснала си Окото на дракона? Вместо да подлъжеш някой от другите? Каква слабост. Не исках да повярвам, когато ми казаха - Злодеида удари с жезъла по пода. - Колко пъти, Мал? Колко още ще ме посрамваш?

Тя завъртя очи.

- Изпратих Диабло след вас, за да ми донесе Окото. Явно го е взел от теб, докато си спала заради проклятието.

Злодеида поклати глава.

- Знаех си, че няма да ти стигнат силите да направиш нужното в нужния момент, а и знаех, че не бива да рискувам да се проваля. Изглежда, съм била права. Отново.

Диабло гордо изграчи.

Значи с право е подозирала, че някой ги следи. Разбира се. Диабло е бил.

На Мал й се прииска да зареже всичко. Без значение колко се стараеше, без значение какво правеше, никога нямаше да впечатли майка си.

Дори в този момент майка й виждаше само Окото на дракона.

- Единственият проблем е, че е счупен - отбеляза Злодеида, намръщена. -Погледни окото, мъртво е.

За момент прозвуча като онова ядосано малко момиченце, което бе проклело бебе заради това, че не са го поканили на кръщенето. Мал си спомняше видяното съвсем ясно и вече гледаше майка си по друг начин.

- Е, куполът още си е на мястото - каза тя сега. - Той държи магията отвън.

Може и да е бил пробит за момент, но повече магия нямаше да се влее към

Острова в близко бъдеще.

- Може би. А може и ти да си счупила Окото, когато си го докоснала - обвини я Злодеида. - Крайно съм разочарована от теб.

Междувременно в магазина за стоки втора употреба на Джафар разгневеният собственик се караше на Джей, който се бе върнал вкъщи с празни ръце.

- Значи казваш, че сте намерили Окото на дракона, така ли? Е, къде е тогава?

- Изчезна! - каза Джей. - В един момент беше при нас и в следващия изчезна.

- Аха. И това със сигурност не е имало нищо общо с факта, че една злодейска дъщеря е извършила благородна постъпка спрямо друга злодейска дъщеря?

Джей замръзна.

- Моля?

Думите „благородна" и „постъпка" всяваха ужас във всеки жител на Острова, но когато излизаха от устата на Джафар, бяха още по-ужасяващи.

- Да не мислиш, че гоблините могат да опазят чужда тайна, момче? Целият остров говори за това.

- Кълна се, всичко стана така, както ти го разказах. Бих се заклел на цял куп откраднати... - Джей замлъкна. Не можеше да се сети за нищо, което да открадне.

Но честността изисква да признаем, че точно в този момент изобщо не го беше грижа за това.

- Крайно съм разочарован от теб - изсумтя Джафар.

В Адското имение Карлос си получаваше заслуженото, след като Круела бе открила разхвърляните палта в дрешника си.

- Кой е влизал тук? Сякаш див звяр е бил затворен с кожите ми! Що за малоумник би направил нещо подобно?

- Сигурно някой див малоумник- предположи Карлос и присви очи от болка. Знаеше, че няма смисъл даже да опитва. Не и когато дрешникът изглеждаше така.

Следващият му отговор беше писък, смразяващ кръвта. Можеше да се мери с крясъците, които бяха запазена марка на Круела.

- Съжалявам, мамо - изхлипа той. - Няма да се повтори! Знам колко много обичаш кожите си.

Думите бяха почти прошепнати. Пред очите му бяха гаргойлите на моста, които

го гледаха подигравателно, докато отговаряше на последната гатанка.

После в главата му изникна образът на Мал, Иви и Джей, които се смеят на майка му, а той трябва много да се старае, за да не прихне.

Круела подсмъркна презрително.

- Крайно съм разочарована от теб.

В Замъка-от-Другата-Страна Злата кралица горко оплакваше състоянието на Ивината коса.

- Прилича на плъхско гнездо! Какво стана? Изглеждаш ужасно.

- Съжалявам, мамо, попаднахме на... ами, ъъъ, да кажем, че нямах под ръка огледало.

„Но намерих едно, помисли си тя. Само че не като онези, в които човек може да се огледа. Не и когато те смятат за най-красива на света."