Мелиса Круз - Островът на изгубените

Докато говореше, Мал не спираше да върви напред. Беше минала повече от половината мост, а останалите трима я следваха плътно.

Вятърът свистеше и плющеше около тях, сякаш искаше да ги вдигне и да ги хвърли през моста, ако Мал му позволи. Само че тя нямаше да го направи.

- Само това ли е? - тя вирна брадичка още по-високо. - Да не мислиш, че някакъв си ветрец ще ме стресне?

В небето блесна светкавица и тя хукна да бяга. Останалите не изостанаха. Докато стигнат твърда земя, мостът бе започнал да се клати толкова силно, че едва не се разпадна отново.

Само че този път разпадането нямаше да е зрителна измама.

В момента, в който усети под краката си твърда земя, Мал се препъна в щръкнал корен и падна, повличайки със себе си Карлос и Иви. Джей, единственият останал прав, избухна в смях.

Скоро осъзна, че не само той се смее.

- Ей, хора.

Мал вдигна поглед. Бяха заобиколени от тълпа гоблини, които доста приличаха на онези, които ги бяха преследвали из гоблинските коридори в Забранената крепост. Само че тези изглеждаха по-дружелюбни.

- Момиче - каза един.

- Смела - додаде друг.

- Помощ - рече трети.

- Не схващам - заяви Иви и седна на земята. Мал и Карлос се изправиха. Джей отстъпи назад.

Накрая четвърти гоблин въздъхна:

- Струва ми се, че онова, което искат да изразят спътниците ми, е колко много сме впечатлени от твърдостта, която показахте. Смелостта. Постоянството. Всичко това е необичайно по тези места.

- Места - повториха гоблините в хор.

- То говори - рече Иви.

Мал огледа гоблините.

- Ами благодаря.

- За нищо, моля ви - отвърна гоблинът. Другите около него загрухтяха оживено, макар Мал да подозираше, че може и да се смеят. Карлос изглеждаше нервен.

Джей изпуфтя в отговор.

Четвъртият гоблин отново въздъхна и погледна Мал.

- Ако имате нужда от помощта ни, с удоволствие ще ви помогнем да стигнете до местоназначението си.

Той огледа Мал.

Тя също го огледа.

- Местоназначението ни ли?

Той изведнъж се развълнува.

- Изглеждате така, сякаш сте далеч от дома си - обясни и побърза да добави, -макар че не бива да се правят безпочвени предположения. Заключението ми се основава на това, че нито у вас, нито у някой от приятелите ви няма и намек за гоблински произход.

Останалите гоблини отново избухнаха в грухтящия си смях.

Джей се втренчи в гоблина.

- Ти си половин метър. Как ще успееш да върнеш толкова хора в града?

Иви го сръчка с лакът.

- Не се обиждай - добави Джей.

- Обиждай - повториха гоблините и пак загрухтяха.

- Почти съм сигурен, че успя да го обидиш - измърмори Карлос.

- А истината е такава. Самотният гоблин е само гоблин, може би дори звяр -гоблинът се усмихна. - Но заедно, опасявам се, ние представляваме доста успешна армия. Да не говорим, че сме много умели в карането на карети.

- Карам! - останалите гоблини полудяха от вълнение.

Пред очите на четиримата се появи стара желязна карета, доста подобна на онази, в която отпътували Бел и Звяра в края на приказката, само че черна и прогорена, изобщо прилична на нещо, в което кралят или кралицата на Аурадон не биха стъпили.

От всяка страна застанаха по четиридесет гоблина, които се биеха за място.

- Защо го правите? - попита Мал, а седем гоблина с много усилия успяха да отворят счупената врата. - Защо сте толкова добри с нас?

- Добро дело. Помагаме на пътешественик. Може би все още имаме шанс да се махнем от този остров - каза гоблинът. - Изпращаме послания на роднините ни джуджета и молим краля за амнистия. Отдавна, много отдавна злодействаме. След известно време става изтощително. Бих убил за сметанова паста.

- Боровинки - каза един гоблин.

- Шоколадови парченца - рече друг.

Мал трябваше да признае, че самата тя започва да се чувства малко изморена. Знаеше го със сигурност, защото спа по целия път до вкъщи, без да се срамува, че е облегнала глава на рамото на Иви.

Когато Мал стигна в Изгодния замък, очакваше майка й веднага да я нападне с обвинения, че се е провалила в мисията си. Отвори вратата бавно и пристъпи в замъка, стараейки се да не вдига шум, с поглед, сведен към пода.

Нямаше полза. Злодеида седеше на трона си.

- И така, блудната дъщеря се завръща - заяви тя. Гласът й звучеше някак различно.

- Майко, имам нещо да ти... - Мал спря и вдигна очи.

И се втренчи в нещо пред себе си.

Продължи да гледа втренчено, а на лицето й се смениха около десет изражения на ужас.

Защото онова, в което се беше втренчила, бе дългият черен жезъл със зелена топка в ръцете на майка й.