Мелиса Круз - Островът на изгубените

- Това трябва да е. Няма друго обяснение.

- Чакай малко, къде е скиптърът? - попита тя Карлос и се огледа. Гласът й беше напрегнат. - Нали трябва да е тук? Някой да го е виждал?

Карлос свали от главата си златната кофа, която бе паднала върху нея във вихрушката от пясък, и вдигна кутията си от мястото, където бе паднала - древен златен саркофаг. Издуха пясъка от нея и я огледа.

- Още работи, но не знам. Вече не пиука. Като че ли е загубила сигнала или нещо подобно.

- Ами намери го! - излая Мал.

- Да, да... почакай един момент. Нямаш представа какво може да причини

пясъкът на платката...

Междувременно Джей тъпчеше джобовете си с толкова скъпоценности, колкото можеше да носи.

Това бе отговорът на мечтите му... всичко, за което бе копнял... рай на земята... Най-големият удар в живота му и в живота на баща му!

Беше... беше...

Просветна му, че знае точно къде се намират.

- Пещерата на чудесата! - извика той.

- Какво? - не разбра Мал.

- Това е мястото, където... баща ми намерил вълшебната лампа.

- Мислех, че Аладин я е намерил - отбеляза Карлос.

- Е, да, обаче кой го е пратил там? - попита Джей с високомерна усмивка. - Ако не е бил Джафар, Аладин никога е нямало да я намери. Следователно лампата си е била на баща ми.

Джей изглеждаше раздразнен.

- Тази част никой не я споменава, нали? А и баща ми каза, че в мъглата може да са скрити и други неща освен крепостта. Сигурно е предполагал, че и пещерата е тук.

- Хубаво. Пещерата на чудесата. Макар че май е по-скоро Мазето на пясъците -заяви Мал. - По-важното е как ще излезем оттук.

- Няма да излезете - чу се дълбок глас.

- Моля? - рече Мал.

- Нищо не съм казал - отвърна Джей, който беше накачил около шията си множество златни верижки и в момента редеше диамантени гривни по ръката си.

- Кой проговори? - нервно попита Иви.

Огледаха се. Не се виждаше никой друг.

- Добре. Няма нищо. А сега да намерим вратата - каза Мал.

- Няма да излезете - каза дълбокият глас отново. - Ще останете тук завинаги, ако не ми отговорите правилно!

- Супер - изпъшка Джей.

- Пак ли гатанка? Целият замък е пълен с капани - измърмори Иви.

- Множество защитни механизми, нали ви казах - напомни Карлос. - Аларма срещу крадци. Сигурно заради Окото на дракона, не мислите ли?

- Пещера? Така ли да те наричам, Пещера? - попита Мал.

- Устата на чудесата става - рече гласът.

Иви направи гримаса.

- Ужасно име.

Мал кимна.

- Добре, Уста, какъв е въпросът?

- Съвсем прост е.

- Давай го тогава - рече Мал.

Дълбокият глас се изкикоти. После заговори със сериозен тон:

- Какво е златното правило?

- Златното правило? - повтори Мал и се почеса по главата. Погледна останалите. - С бижутерията ли е свързано? Джей?

Джей обаче бе твърде зает да тъпче в дрехите си колкото може повече злато и май не чу въпроса.

Карлос започна трескаво да изрича всяко математическо правило, за което можеше да се сети.

- Логаритмично правило? Просто тройно правило? Правила, изразени със символи? Правило за приоритет на операциите?

- Да не е нещо, свързано с това, че трябва да се държим добре един с друг? -попита колебливо Иви. - Дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб? Някаква глупост като от картичка от Аурадон?

В отговор пещерата отново започна да се пълни с пясък. Устата на чудесата очевидно не бе доволна от отговорите, това поне бе ясно. Пясъкът извираше отвсякъде и изпълваше помещението. Течеше между купчините златни монети, надигаше се като приливна вълна, готова да потопи кораб. Скоро щяха да се задушат, ако не дадяха на Устата верния отговор.

- Това е Пещерата на чудесата, а не феята кръстница! - изпищя Карлос. - На Пещерата не й пука за доброто държание! Не е това златното правило!

Пещерата продължи да се пълни с пясък.

- Елате, насам! - Мал се опита да се изкатери по купчините златни монети, защото си помисли, че ще избегне пясъка, ако стои нависоко. Само че монетите се сипеха с всяка нейна крачка, така че тя се оказа затрупана не само с пясък, но и със злато. Опита отново и този път Иви я бутна отзад, така че успя да се хване за високата статуя на сфинкса.

Мал се качи на гърба на създанието и посегна да издърпа Иви до себе си, но пясъкът продължаваше да се сипе и беше хванал крака й като в капан.

- Не мога! - извика Иви.

- Трябва! - викна в отговор Мал.

Иви обаче изчезна под пясъка.

Джей не можа да повярва на очите си.

- Иви...

- Хайде - подкани го Карлос и започна да рови из пясък. - Трябва да е някъде тук. Помогни ми.