Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

- Бен! - извика тя и хукна към групата, която се спускаше към галерията.

- Мал? Ти ли си? - попита Бен и обърна фенерчето към нея.

- Да! Всички сме тук! - отвърна тя и изплува от мрака.

- Ти си добре! - той грейна и я притисна в обятията си.

Мал затвори очи и отвърна на прегръдката. Когато човек успее почти да спаси цяло кралство - и за малко да умре от падане отвисоко, се научава да цени истинските прегръдки.

- Какво правите тук? Откъде дойдохте? - попита тя.

- Всичко ще ти разкажа - отвърна той в момента, в който тя казваше:

- Толкова имам да ти разказвам!

Те се засмяха, когато Карлос, Джей и Иви се присъединиха към тях, малко поизцапани и пооръфани, но цели. Без да пуска Мал, Бен се здрависа с момчетата и ги тупна по гърбовете, а после набързо прегърна Иви. Петимата се усмихнаха широко.

Старецът, който стоеше зад Бен, се прокашля.

- О, ъ, да - каза Бен, изчерви се и пусна Мал. - Това е Мерлин, а Сърдитко го познавате.

Вълшебникът кимна за поздрав, а джуджето изръмжа:

- Познавате ли сина ми Гордън? Учи в гимназия „Аурадон" с вас.

- Познаваме Дъг - усмихна се Иви.

Сърдитко изсумтя.

- Всички познават Дъг. Същият е като баща си, прекалено много го харесват.

Иви не се сдържа и се засмя.

Бен обясни как феите от Небивалата земя му бяха помогнали да проследи лилавите драконови люспи до изоставената диамантена мина. Мал и останалите пък разказаха за приключенията си около събирането на талисманите.

- Значи Ин Сид е бил прав и Катакомбите наистина стигат до Аурадон -отбеляза Карлос.

- Ей сега бяхме на Злодеидина планина - каза Мал. - Имаше драконово гнездо на върха на Гибелния зъбер, но дракон не видяхме.

- Значи сме по-близо от всякога - рече Бен. - Създанието сигурно живее тук и стига до Аурадон през този тунел.

Докато говореше, в пещерата се спусна фина лилава мъгла и всички замръзнаха.

- Тук е - каза Мерлин. - Създанието е тук. Покажи се!

Вълшебникът вдигна високо жезъла си.

- Не се крий, не се крий! - викна Мал.

- Аз съм крал Бен на Аурадон и ти заповядвам да се разкриеш! - каза Бен.

Лилавата мъгла започна да оформя фигура... но вместо огнедишащ дракон или гигантска змия, когато мъглата се разпръсна, пред тях се появи стара вещица с лилава коса.

- Мадам Мим! - възкликна Мал, напълно изумена от появата на бабата на Лудата Мади, макар в нея да имаше и още нещо смътно познато.

- Здравей, скъпа! - рече Мадам Мим и махна весело.

- Познаваш ли я? - попита Бен.

- Да, от Острова на изгубените - отвърна Мал.

- Е, аз със сигурност я познавам. Здравей, стара приятелко - мрачно рече Мерлин. - Помислих си, че може да те срещна тук, Мим. Пак правиш старите си номера, а? Съжалявам, но пакостите ти приключиха.

Мадам Мим само се изсмя и смехът й отекна из тъмната пещера.

- О, мисля, че не е така, дъртако, толкова се забавлявам!

Без да спира да се смее, Мадам Мим се превърна в огромен лилав дракон. За разлика от драконовия вид на Злодеида обаче, този на Мадам Мим изглеждаше почти смешно. Рошавата й лилава коса си остана на върха на главата, а крилете й бяха колкото на птица. Как изобщо Бен бе взел този дракон за Злодеида?

- И ти си помисли, че това е майка ми? - попита го Мал и завъртя очи.

Бен се засмя нервно.

- Беше в небето, не се виждаше добре. Знам ли, магията е виновна може би? Всички хукнаха, когато Мерлин нави ръкавите на синята си магьосническа роба. Той замахна с жезъла към дракона и от него пръснаха искри, но Мим бе твърде бърза. Преобрази се в лисица и побягна към мрака. Мерлин запрати след нея още едно заклинание от жезъла, но закъсня. Мим отново се преобрази, този път в побеснял носорог.

- Скалите! - викна Мал и посочи грамадните камъни в началото на галерията. Джей и Карлос се втурнаха пред животното и бутнаха камъните на пътя му. Само че малко преди да я премажат, Мим се превърна в кокошка и отлетя.

- Къде отиде? - попита Бен.

- Не знам - задъхана отвърна Мал. - Но поне вече сме сигурни, че драконът от Камелот не е майка ми.

- Така е - съгласи се Бен.

Мим явно бе открила входа към Катакомбите, мислеше си Мал, и ги използваше, за да си отмъщава на Мерлин, който я победи при последния им двубой, след като я зарази с шарка. Откачената стара вещица се забавляваше, докато сееше разруха из Камелот и крадеше храна от Аурадон. Явно бе разказала на внучката си какви ги върши. Цял чудо бе, че Мади не бе се опитала да избяга в Аурадон. Сигурно беше се уплашила да не се изгуби под земята. Знаела е за дебнещите опасности от клуб „Антигерой".