Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

- Ей! Хора! Помощ! - извика тя. - Помогнете ми!

Тя продължи да вика, докато видя лицата им да надничат към нея откъм гнездото.

- Мал! Идваме! - викна Иви.

Карлос хвана Иви за краката и я спусна надолу, а Джей държеше Карлос. Съвсем бавно и предпазливо те издърпаха Мал обратно в гнездото.

Тя едва си поемаше дъх, а гърлото я болеше от виковете. Ръцете й бяха изподраскани и нарязани.

Но беше жива.

- Благодаря ви. Че спасихте живота ми и така нататък.

- Намери ли яйцето? - попита Карлос, когато и четиримата бяха на сигурно място в гнездото.

Мал вдигна лилавия овал, който бе твърд като камък.

- Да.

- Защо е лилаво?

- Защото още не се е излюпило - обясни тя. - Хайде да се махаме оттук, преди планината да се срути или кой знае какво.

Сякаш чула думите й, планината започна да се тресе и тътне, после бавно се разтвори в нищото - целта й бе изпълнена и талисманът бе взет.

Не се появи нова врата, когато Мал прибра Яйцето на дракона. Тя все още бе леко замаяна от почти фаталното си преживяване, докато слизаха от планината.

- Как ще се махнем оттук? - нервно запита Иви.

- Мисля, че трябва да минем през това - каза Карлос и посочи една пещера в основата на планината, след като погледна картата. - Няма път назад, така че трябва да продължим напред.

- Страхотно, поредният тъмен тунел - измрънка Иви, на която вече съвсем й бе дошло до гуша от катакомби.

- Мисля, че този обаче ще ни заведе у дома, в Аурадон - рече Карлос с надежда. - Ако картата е вярна...

- Да вървим - подкани ги Мал; най-сетне можеше да говори нормално.

Стисна лилавото яйце в юмрук, засега не искаше да го прибира в раницата си.

- Батериите на фенерчето се изтощиха, така че ще трябва да се движим пипнешком - съобщи Джей и с въздишка захвърли фенерчето в една бълбукаща локва.

- Значи ще го направим по единствения възможен начин - рече Мал. - Заедно. Четиримата се хванаха за ръце и влязоха в страховитата пещера.

След като повървяха известно време, по пътеката пред тях се появиха отблясъци светлина и щом свиха зад ъгъла, видяха зарязани колички и парчета руда с диаманти в сърцевината.

- Прилича на джуджешка мина - каза Иви. Беше виждала такива в ЗапЧат профила на Дъг.

- Изоставена - добави Джей и вдигна едно от бляскавите парчета.

- Чудя се защо са я изоставили - каза Карлос. - Сякаш са си тръгнали набързо.

- Кой знае - рече Мал. - Да вървим.

Те продължиха напред, но внезапно Мал спря.

- Какво? - попита Карлос.

- Чух нещо... като стъпки. Чувате ли? - обърна се тя към тях.

Джей се заслуша и разсеяно прибра в джоба си още един камък от пода.

- Аха.

- Тук има някой - каза Мал.

Иви погледна през рамо.

- След нас ли върви?

- Може би - отвърна Мал. - Бъдете готови.

- Мислиш ли, че са те? - попита Карлос, който наистина нямаше никакво желание да среща майка си точно сега.

- А кой друг да е? - попита на свой ред Мал. - Ин Сид каза, че са се изгубили тук. Може би са ни видели и сега искат да вземат талисманите си.

- Татко! - извика Джей към мрака зад тях. - Тук ли си?

Ехото от гласа му отекна из пещерата: Татко, татко, татко, татко.

Отговор не последва, затова те продължиха да вървят, макар чувството, че в тунела има още някой или дори няколко души, да остана. Сърцата им паднаха в петите, когато започнаха да срещат по пътя си разни предмети - гилза червено червило, снопче черно-бяла кожа и захвърлена кадифена кесия. Злодеите бяха наблизо. Мал, Иви, Джей и Карлос бяха готови всеки момент да чуят кикота на Круела де Вил, да подушат парфюма на Злата кралица или да усетят потупването на Джафар по рамото си. Опитаха се да се престорят, че това не ги тревожи, опитаха се да изглеждат корави, но неволно закрачиха по-близо един до друг.

- Ау! - извика Карлос, когато се блъсна в Джей, който нададе вой и залитна към Иви, а тя изпищя и падна върху Мал.

- Ние сме! - викна Мал. - Успокойте се!

Те продължиха напред и скоро отново чуха стъпките, този път по-силно, заедно с гласове. Само че звуците идваха от другата посока - някъде отпред, а не зад тях.

- Кой е там! - извика Мал, а останалите трима се скупчиха зад гърба й.

- Мината започва ей там долу - чуха нечий тътнещ глас. - Сигурни ли сме, че това е необходимо?

- Хайде да проверим колко надолу се спуска и накъде води. Няма да ни навреди - каза друг глас.

Внезапен поток светлина обля минната галерия и четиримата запримигваха, временно ослепели. Само че, макар да не виждаше, Мал би познала този глас навсякъде.