Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Усети как неговата мощ се разля по тялото му.

Круела се разкиска радостно.

- Давай тогава, използвай го срещу мен. Унищожи ме. С този пръстен можеш да ме заличиш от лицето на земята завинаги. Кажи ми да се хвърля от този покрив и ще го направя. Нали това искаш? Нали винаги си искал точно това?

Карлос усети как пръстенът пулсира в ръцете му. Можеше да убие майка си, да отърве света от още един злодей и да спре да сънува кошмари веднъж завинаги.

- Направи го! - изкрещя Круела. - Давай, момче!

Той вдигна ръка и насочи пръстена право към нея. После я отпусна с въздишка.

- Не, не мога. Аз съм по-добър - каза той, завъртя се на пети и тръгна към асансьора. - Аз съм по-добър от теб, майко, каквото и да си ми повтаряла цял живот.

Изведнъж се озова пред Къщата на ужасите, а Мал, Иви и Джей го гледаха загрижени.

- Какво става? - попита той.

- Излезе оттам в транс - каза Мал.

- Пръстенът... - промълви той.

Разтвори юмрук. Камъкът беше станал мътнозелен, засега мощта му бе овладяна.

- Той искаше да я унищожа - каза Карлос. - Но нея всъщност я нямаше. Беше просто видение, пръстенът се опита да ме изплаши, да ме накара да обезумея.

- Аха, звучи логично - рече Джей. - Сигурно така талисманите придобиват още сила.

Карлос кимна и прибра пръстена в джоба си. Дотук три. Оставаше Яйцето на дракона.

Те се огледаха за скрита врата, но не намериха.

- Може да опитаме така - Карлос посочи към въртящата се врата на входа в Къщата на ужасите. - Това е единствената отворена врата наоколо. Може би е единственият изход. При това този град май започва да се топи! - той изскимтя,когато настилката под краката им се пропука.

- Да вървим! - викна Мал. Тя хукна към отворената врата и останалите я последваха.

Когато мина през вратата, Мал не влезе в Къщата на ужасите. Дори не беше в град. В далечината пред нея се издигаше тъмна, заплашителна планина. В небето проблясваха светкавици и кръжаха лешояди.

- Злодеидина планина - каза тя, когато и другите дойдоха. - Насам.

Според картата Гибелният зъбер бе на върха на планината и на него имаше драконово гнездо.

- Опа, мирише ми на катерене - каза Джей.

- Знаете как е. Само аз трябва да се кача - напомни му Мал. - Не се притеснявайте.

- Не - възрази Карлос. - Всички ще се качим. Помниш ли какво каза професорът? Не е нужно да правиш това сама.

- Но това е моят талисман - възрази Мал. - Всички вие трябваше да вземете своите сами.

- Идваме с теб - каза Иви. - Поне докато талисманът ни спре. Няма да спорим.

- Няма да се отървеш от нас - рече Джей. - Така действат приятелите, не помниш ли?

- Добре - предаде се Мал. - Да вървим.

Закрачиха по мъртвата земя. Въздухът бе натежал от дим. През пукнатини в земята клокочеше зелена слуз и четиримата си помагаха да прескачат отровните локви. Мал не спираше, докато Иви стенеше и се оплакваше, че главата още я боли от отровата, а Джей мълчеше, сигурно замислен за съкровищата, от които бе се отказал. Карлос определено изглеждаше все още разтърсен от срещата с майка си - истинска или не, тази жена всяваше ужас.

Бяха се обединили в мълчанието си. Яйцето на дракона бе най-мощният сред талисманите и господарката му щеше да е способна да командва силите на Ада.

- Знаете ли какво, окото на дракона в скиптъра всъщност не е истинско око. Просто прилича на око. Иначе е драконово яйце - каза Мал.

- Тогава защо се казва „Окото на дракона"? - попита Карлос.

- Ама си и ти! „Окото на дракона" звучи по-яко - обясни Джей.

- Да, сигурно - съгласи се Карлос.

- Е, тук има ли дракон? - попита Иви и се огледа, обзета от страх.

- Да се надяваме, че не - отвърна Карлос.

- Вие може да изчакате тук - каза Мал. - Планината няма да ви пусне по-близо. Тя се закатери по скалите, като първо намираше място за стъпване и после се издърпваше нагоре.

Само че когато Джей сложи ръка на камъка, планината не го отблъсна, нито пък Иви и Карлос. Мал погледна надолу и малко се разочарова, че останалите се катерят след нея.

Дали е, защото талисманът ме смята за слаба?, питаше се тя.

С тази неприятна мисъл в главата Мал продължи да се катери, следвана от приятелите си.

Когато стигнаха върха на Гибелния зъбер, откриха, че драконовото гнездо е колкото малка лодка. Обгорените, почернели клонки бяха усукани нагъсто и никъде не се виждаше яйце. Мал коленичи и затършува. Останалите последваха примера й и претърсиха всеки сантиметър от гнездото.